На лов за Снарк

Автор: Луис Карол
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 6

Издател Колибри
Преводач Кристин Димитрова
Брой страници 96
Година на издаване 2013
Корици меки
Език български
Тегло 180 грама
Размери 14x20
ISBN 9786191502677
Баркод 9786191502677
Категории Литература за деца и юноши, Книги

Луис Карол (1832–1898) е прочутият по цял свят автор на „Алиса в страната на чудесата“ и „Алиса в огледалния свят“. Малцина обаче знаят, че той е преподавател по математика в Оксфорд, че е роден под името Чарлс Доджсън и че именно с това име е подписвал научните си трудове по геометрия, алгебра и логика. Поради леко заекване трудно е успявал да се представи с него. Първите си литературни стъпки прави в семейното списание „Миш-маш“, което издава от 1855 до 1862 г. За забавление на близките си. „На лов за Снарк“ (1876) е един от шедьоврите му, който излиза за пръв път на български език. В тази ексцентрична поема странен екипаж от осмина джентълмени, един бобър и един ботуш тръгват на лов за нечуван, но много страшен, подозрително вкусен и крайно коварен звяр. Безуспешните им старания ще разсмеят децата, но и ще натъжат възрастните, защото те ще разпознаят в тях неуместните си опити да се справят с големите си проблеми в живота. Поемата се счита за едно от върховите постижения на английския стихотворен „нонсенс“.

от Ети / дата: 06 юни 2014

Чудесна книга!

от Милена / дата: 29 яну 2014

Ужасен превод.

от Милена / дата: 29 яну 2014

Прекрасен превод, поздравления!

от Марлюнки / дата: 31 дек 2013

Кой чете такива скучни книги?

от 2 / дата: 25 дек 2013

Класика!

от ема / дата: 25 дек 2013

Тази книга има потискаща корица.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Луис Карол е псевдоним на Чарлз Лютуидж Доджсън, роден на 27 януари 1832 в малкото село Дерсбъри, графство Чешир. Той е бил най-големия син на свещеника Чарлз Доджсън и Франсис Джейн Лютуидж. При кръщенето, както често се е случвало в тези времена, са му дали две имена: първото - Чарлз - в чест на баща му, второто - Лютуидж - в чест на майка му. По-късно, когато младия Доджсън започнал да пише хумористични стихове, той е избрал псевдонима си от тези две имена, подлагайки ги предварително на двойна трансформация. Отначало превел имената \"Чарлз Лютуидж\" на латински, откъдето се получило \"Каролус Лудвикус\". След това им сменил местата и превел \"Лудвикус Каролус\" обратно на английски. Получило се \"Луис Карол\". Така е възникнал псевдонимът, прославил Доджсън далеч зад пределите на неговата родина.

Също като баща си Чарлз учи в Оксфорд, един от най-старите английски университети, но за своя специалност избира математиката. След завършване на курса той получава покана да остане в университета. През есента на 1855 г. е назначен за професор по математика към колежа на Христовата църква. По стара традиция на преподавателите в този колеж се поставяло условието да приемат свещенически сан и да дадат обет за безбрачие. Ако пожелаят да се оженят, то трябвало да напуснат колежа. Доктор Доджсън (така го наричали приятелите и учениците му) приел тези условия. Той даже започнал да се готви за приеманено на свещенически сан, но се отказал по средата. Боял се, че посвещаването ще му върже ръцете, а главно, че ще се наложи да се откаже от любимите си занимания - писане на хумористични стихове, посещение на театър (който той страшно харесвал) и фотографията. Всички тези светски занятия тогава се считали неподобаващи за свещеник.

Скоро в Оксфорд свикнали с облечената в тъмни дрехи фигура на доктор Доджсън. Той бил ексцентричен и затворен човек. Най-комфортно се чувствал сред деца, особено малки момиченца, в чиято компания обичайното му заекване изчезвало.

Неговото най-известно произведение е \"Алиса в страната на чудесата\" (\"Alice in Wonderland\", публикувано през 1865 г.), написано за забавление на Алиса Лидъл, дъщеря на декана на Христовата църква, последвано от \"Алиса в огледалния свят\" (\"Through the Looking Glass\"), което се появява през 1872 г. През 1869 г. той публикува \"Phantasmagoria and Other Poems\", интересен сборник, включващ тринайсет хумористични и тринайсет сериозни поеми; през 1876 излиза дългата безмислена поема \"The Hunting of the Snark\"; през 1885 се появява \"A Tangled Tale\", предвидена да провокира интереса на децата към математиката.

Освен фотографията, театъра и писането, доктор Доджсън имал още една страст - подобно на Белия Рицар, той непрекъснато изобретявал разни неща. Някои от изобретенията му са повторени след години от други хора и намират ширко приложение. Той изобретил шахмат за пътешественици, в който фигурите се закрепвали с малки штифчета, съответстващи на дупките върху дъската; приспособление за писане в тъмното; методи за проверка делението на 17 и 19; мнемонични методи за запомняне на поредица от цифри (самият той е запаметил с тяхна помощ \"пи\" до седемдесет и първия знак!) и много други.

Чарлз Доджсън умира на 14 януари 1898 г. в Гилфорд, където е заминал при сестра си за коледната ваканция. Там е и погребан. На гроба му има обикновен бял кръст.