Словашкият писател Павол Ранков /р.1964 г., град Попрад/ дебютира в литературата през 1995 г. със сборсика разкази "От далечината на времето", /издаден на български през 2003/. Според критиката в тази книга писателят следва традициите на световния и словашкия магически реализъм като литература извън времето и пространството, истории, развиващи се често в екзотична среда, мистифицирани, ирационални, с неочаквана развръзка.
Клише ли е любовната история? Сапунена опера? Хилядите й епизоди са глави от романа "Случи се на първи септември", всеки епизод е датиран според годината, в която се развива действието с четиримата главни герои, началото е 1938 година. Смисълът на тая игра е колкото лековат на пръв поглед, толкова и сериозен. Защото историята на тримата другари и момичето, в което са влюбени, е история истинска и човешка. Павол Ранков изобразява един исторически период от средата на чудесно-мизерния ХХ век, без да бяга от клишетата, само се шегува с тях. Любовната история поддържа напрежението чак до изненадващата развръзка. А останалите похвати са всъщност лекотата на перото му - лекота, която разказва за нещо наистина тежко. Няма излишен драматизъм, има късчета от живота, по-малко весели и повече тъжни, каквито са първите трийсет години от съдбата на всеки от нас. Ефектът е постигнат, защото писателят е интимен с героите си и това се чувства още с първите редове на книгата.