Златимир Коларов е професор по медицина и е свикнал да гледа страданието от упор, с остро намигащо око. Той и в писането е лекар - решителен и обнадеждаващ, наблюдателен и точен с категорична диагноза на обществото. Героите в неговите къси разкази са предимно деца и старци, но в тях се оглеждат построени съдби и ни лъхват сгъстените пространства на съкрушената човешка душа. Той безпощадно е отгатнал, че моралът на една държава се измерва по отношението й към децата и старите хора. Престъпването на този морал е цинична демагогия и тя рано или късно се застига от Божи наказ! /Никола Радев/