В днешно време необходимостта от тази книга се определя от едно съображение и то е изключителната самота на любовния дискурс. Този дискурс е може би говорен от хиляди субекти, но никой не го поддържа; той е напълно изоставен от заобикалящите ни езици, които или не го познават, или го подценяват, или го осмиват - така той бива отрязан не само от властта си, но и от своите механизми /знанаия, умения, изкуства/. Когато по такъв начин един дискурс бива увлечен от собствената си сила по течението на неактуалното, изнесен извън всякаква масовост, не му остава нищо дуго, освен да бъде място - колкото и стеснено да е то - на утвърждаване. В крайна сметка тъкмо това утвърждаване е субектът на книгата.