Интересите на автора на настоящето издание са насочени към областта на родознанието и народопсихологията. Изследването започва с представяне живота на най-стария прадядо на автора, за когото има информация - Велко Р. Королеев, живял в 18, 19 и 20 век, работил с копривщенските чорбаджии в Цариград, с княз Ст. Богориди и синовете му, с Г. Кръстевич, Раковски, Екзарх Антим I и пр. и най-важното дръзнал да въведе в християнския календар в 1853 г. празника на Св. Кирил и Методий, който той определя да се празнува на 11, днес 24 май. Това той вписва в своя "Вечен календар" на 199 стр. и го издава в Цариград в 3000 екземпляра. Следва анатема от гръцката патриаршия, изземване голяма част от книгите му, и 20 години емигранство. Връща се в родното Панагюрище в навечерието на Априлското въстание от 1876 за да ликува и на 10-тия ден да види съсичането на единия си син и подкарването към каторгата на другия. След четири месеца той е един от тримата, които повеждат Комисията изпратена от Великите сили в Панагюрище, за да докаже и покаже останките на убитите мъже, и гробовете на съсечените им деца пред американския дипломат Скайлер, искрения приятел на българите - журналиста Мак Гахан, и ред други, в това число и 10 представители на турската власт. Книгата проследява във времето почти до наши дни историята на рода Королеев. Разказът е лек, увлекателен и същевременно фактически обоснован. Не малък принос има и богатия личен снимков материал на автора.