Водещото присъствие на шотландеца Дейвид Хюм (1711–1776) в историята на модерната философия не се оспорва от никого. Същевременно той е измежду малцината, които имат ясно очертан философски образ, който пресреща съвременния читател още преди запознаването с неговите текстове. Името на Хюм се превръща в емблема на философския скептицизъм, а самият той бива оценяван като философ, който „е разрушил повече, отколкото е построил“. Атакувайки едновременно теологическите и рационалистките идеи на своето време, Хюм винаги е защитавал възможността за „нова наука за човешката природа“.