Актуалността на темата е обусловена от тежките икономически и социални проблеми, пред които бе изправено нашето общество в условията на прехода. Високото равнище на безработицата завари неподготвени както обществото, на което липсваше какъвто и да е опит за справяне с подобни ситуации, така и отделните индивиди, свикнали с гарантираното право на труд и с държавното регулиране на движението на работната сила. В най-голяма степен това се отнася до хората, числящи се към рисковите групи от населението, които по принцип са в невъзможност да се справят сами с материалните и житейските си проблеми и разчитат на съответната социална защита от държавата, наред с полаганите от тях индивидуални усилия.
Проучени и представени са основните причини за оставане без работа и пречките за намиране на ново трудоустройство на лицата от рисковите групи; тяхното отношение към квалификацията и преквалификацията като възможност за устройване на работа; предпочитанията им за труд според сферите на дейност, съдържанието и характера на труда; нагласите за започване на самостоятелна предприемаческа дейност; състоянието на мобилността и нейната роля в търсене на изход от безработицата; отражението на загубата на работното място върху брачните и репродуктивни нагласи, върху равнището на семейните отношения, самочувствието и душевното състояние на отделния индивид.