Отчаяние

Автор: Владимир Набоков

Коментари: 9

Издател Фама
Преводач Иван Тотоманов
Брой страници 144
Година на издаване 2014
Корици меки
Език български
Тегло 192 грама
Размери 14x21
ISBN 9789545974700
Баркод 9789545974700
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Един ден Герман Карлович, руски търговец в изгнание, се натъква в Прага на скитник, у когото с изумление открива поразителна прилика със самия себе си. И не след дълго в ума му назрява план да убие скитника и така да инсценира собственото си убийство, жена му да получи неговата застраховка и после двамата под чуждо име да живеят благополучно и богато в чужбина. Освен облагата, той се ласкае от мисълта, че е замислил перфектното престъпление.
Под повърхността на криминалната интрига Набоков ни пренася в умопомрачителния свят на двойствеността и илюзиите, където нищо не е такова, каквото изглежда.

„Отчаяние” е екзалтираща творба – разтърсваща, жизнена и невероятно колоритна.

Мартин Еймис

Набоков пише проза по единствения начин, по който тя трябва да се пише – с превъзнесеност.

Джон Ъпдайк

от soon / дата: 11 фев 2015

Невероятна история

от Боян / дата: 18 авг 2014

Не съм чел нещо така вдъхновяващо и толкова виртуозно нописано.

от Поля / дата: 08 апр 2014

Може да се нарича Отчаяния, но е Радост за четеца!

от Светла / дата: 05 апр 2014

Изключително постижение.

от Стан / дата: 02 апр 2014

Набоков няма равен

от PM / дата: 29 мар 2014

И да има съмнения в хода на книгата- финалът е гениален.. ...дано издадат "Блед огън"...
някой са определени за писатели от Г. това е положението

от Иво / дата: 24 мар 2014

Не са много големите писатели на 20 век. Всъщност те са двама. Кафка и Набоков.

от dobi / дата: 23 мар 2014

Тази книга е написна през 1934-а, тоест преди 80 години, а излъчва такава енергия и звучи толкова съвременно и модерно, че днешните "модерни" автори не могат да стъпят на малкия пръст на Набоков. Но на него едва ли му пука за това.

от К. / дата: 23 мар 2014

Великолепна книга, гениален Набоков.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Владимир Владимирович Набоков (10 април по стар стил, 22/23 април по нов стил, 1899 — 2 юли 1977) е руски писател, поет, колекционер на пеперуди и любител на шаха. 20 години от живота си прекарва в САЩ. Голяма част (включително най-известните) от произведенията си Набоков пише на английски.
Набоков е роден в Санкт Петербург в богато и влиятелно аристократично семейство. Дядо му е бил министър на правосъдието в Русия. Баща му, криминологът Владимир Дмитриевич Набоков, се е занимавал също с издателска дейност и политика. Майка му е Елена Ивановна (по баща Рукавишникова). Набоков има двама братя и две сестри.

Детството и юношеските си години прекарва в Санкт Петербург, където през 1916 г. издава и първата си стихотворна сбирка. За да избегне руската революция, през 1917 г. семейството му бяга в Ялта на Кримския полуостров. Макар оттам, както много други руски изселници, семейството му да се отправя към Берлин, Набоков, заедно с брат си, се записва в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, Англия. Там от 1919 до 1922 г. следва естествени науки, руска и френска литература. През последната година от неговото следване баща му загива при опит да попречи на политическото убийство на Павел Милюков. През 1923 г. Набоков последва семейството си в Берлин. Там работи като частен учител, проводач, актьор и издава поезия, както и първата си новела (Машенька, 1926 г. под псевдонима В. Сирин). През 1925 г. се жени за Вера Слоним, която също е руски емигрант.

През 1937 г. бяга с жена си, която е еврейка, и сина си Дмитри (роден 1934 г.) във Франция. През 1940 г. семейството, бягайки от напредващите немски войски, се премества в САЩ, където Набоков първоначално е назначен като експерт по пеперуди в нюйоркския природоисторически музей. През същата година той пише и първата си англоезична творба, „The Real Life of Sebastian Knight“ („Истинският живот на Себастиян Найт“). Скоро започва и академичната си кариера, която го довежда до Станфордския университет, Уелесли Колидж, Харвардския университет и накрая до Университета Корнел, където през 1948 г. му предлагат професура по европейска и руска литература. От 1945 г. е американски гражданин.

Средствата, които му донася романът „Лолита“ (1955), позволяват на Набоков да се оттегли от професурата си през 1959 г. и да се концентрира върху творческата си дейност. През 1961 г. се премества с жена си в Монтрьо, Швейцария. Почива от вирусна инфекция на 2 юли 1977 г. в Лозана и е погребан във Вьове.

Набоков е синестет и описва аспекти на синестезията в няколко от произведенията си.