"Тъпчо" никак не е тъп!
Черният обелиск
Автор: Ерих Мария Ремарк
| Издател | Фама |
| Преводач | Борис Апостолов; Любен Цветаров |
| Брой страници | 464 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 515 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789545974847 |
| Баркод | 9789545974847 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Младият Лудвиг Бодмер, ветеран от войната, живее в малък провинциален град и работи във фирма, търгуваща с надгробни паметници. Любител музикант, той свири на орган в параклиса на местната клиника за душевно болни. Това е време, когато в победена Германия цари хаос и смут, страната е обхваната от невиждана хиперинфлация, поникват идеите на националсоциализма. Лудвиг и връстниците му от тъй нареченото "изгубено поколение" се уповават единствено на вярното приятелство и спасителната ирония. Когато се влюбва в една от пациентките на клиниката - младата и красива Женевиев, - той се надява, че е намерил сродна душа. Но скоро идва моментът, когато Лудвиг трябва да направи своя избор...
"Черният обелиск" е един от най-ярките и зрели романи на Ремарк. В него присъстват някои мотиви от по-ранните му творби, но тук авторът е по-дистанциран, мъдър и ироничен." /Ханс Уагнър/
Ключови думи: Вечната класика, Книги-събития, Книги, които ни променят, Ерих Мария Ремарк, Голямото четене
Много хубаво е казано от "Тъпчо", пък иначе - комуто каквото харесва.
Много хубаво го каза, Тъпчо. Но все пак си мисля, че тази книга и изобщо Ремарк е за всеки.
Който не харесва тази книга, моля да приеме моите искрени съжаления.........Велика книга, в която има абсолютно всичко : смях, сълзи, надежда и тъга , хлапашка наивност и мъдрост ,философско виждане за вечните общочовешки теми ( любов, копнеж по детството, лудост, религия, политика, ). Книгата е всеобхватна, като човешката душа. А душата на писателя е огромна, огромен е и алтруизмът на Ремарк. Абе..... . . . не е за всеки .
Най-смешната книга на Ремарк, но и тъжна.
На тоя свят първо се раждат творците,а след това критиците.
Най - после тази книга е преиздадена , изключително философска и завладяваща книга , препоръчвам я .
Хора, бихте ли ми разяснили какво означава ''първокласен'' и ''второкласен'' писател, ако може с примери, че просто някои от прочетените коментари убиха всичко детско в мен !
Да, най-добрият роман на Ремарк, заедно с "Триумфалната арка".
Има си и те изтичат на 31 декември 2040 година в полунощ.
Много специалисти се навъдиха нещо. Всеки вече разбира от книгоиздаване, от преводи, от цени, от авторски права. Всичко живо от велик нагоре.
Една от най-великите книги които съм чел!
Кой решaвa дaли един писaтел е първоклaсен или не ? Не е ли всичко въпрос нa гледнa точкa? Критиците също сa хорa и сa субективни,тaкa че стигa сте обсъждaли кой кaкъв е.Имa клaсики,които нa мен не сa ми интересни и не могa дa ги прпчетa,колкото и дa сa хвaлени и зaдължителни.Всеки човек имa свой вкус,свое рaзбирaне зa литерaтурa,a критиците не сa курифеи,че дa имaт знaчение.Вaжно е човек кaкво нaучaвa и зaпомня от еднa книгa,кaк я усещa,a не в клaсaциите нa кое място е постaвенa.
А, сега разбрах, че и Ремарк няма авторски права...
Някой така и не надрасват Ремарк.
Който междувпрочем е задължителен за края на основното образование по литература.
Великолепен автор, изключителен роман!
Най-слабата книга на Ремарк. Загуба на време и пари.
Страхотна!
И Моъм и Ремарк не струват
Халтура опакована в култура
В интерес на истината, Ремарк не минава за първокласен автор, поне според критиката. По това си прилича със Съмърсет Моъм, който казва сам за себе си, че е един от най-добрите второкласни писатели. Но, така или иначе, за широката публика Ремарк е любим автор, а "Черният обелиск" е един от най-добрите му романи.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Ерих Мария Ремарк (на немски: Erich Maria Remarque) е псевдоним на немския писател Ерих Паул Ремарк (Erich Paul Remark), роден в Оснабрюк, Северна Германия, в семейството на книговезец. Ремарк е един от най-известните автори на антивоенни романи.
В разгара на Първата световна война Ремарк трябва да положи извънреден изпит, едва 18-годишен заминава на фронта, където на няколко пъти е раняван. След края на войната желае да стане музикант, после - художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква.
Тогава написва първата си книга - малкия роман "Мансардата на бляновете" (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.
За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава - "На Западния фронт нищо ново" (1929). Публикува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български - с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна - обвиняват го в "литературно предателство към войника от Световната война". Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - "Обратният път" (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.
През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полет Годар - бивша съпруга на Чарли Чаплин.
В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикувания "Сенки в рая" (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като "майстор на лирическия натурализъм". Книгите му са преведени на 58 езика.
В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".
В разгара на Първата световна война Ремарк трябва да положи извънреден изпит, едва 18-годишен заминава на фронта, където на няколко пъти е раняван. След края на войната желае да стане музикант, после - художник, но сменя различни професии: прогимназиален учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, в същото време свири на орган в една църква.
Тогава написва първата си книга - малкия роман "Мансардата на бляновете" (1920). Като редактор на хановерския рекламен вестник "Ехо континентал" Ремарк пътува из много страни - Италия, Швейцария, България, Турция.
За няколко седмици през пролетта на 1928 г. Ремарк създава роман, който ще му донесе световна слава - "На Западния фронт нищо ново" (1929). Публикува го под името Ерих Мария Ремарк, като е добавил Мария в памет на майка си. Романът излиза като подлистник във вестник, след това като отделна книга в тираж 600 000 екземпляра, и разказва за жестокостите на войната през погледа на едно деветнадесетгодишно момче. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български - с три издания), а през 1930 г. е филмиран в САЩ. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда. В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна - обвиняват го в "литературно предателство към войника от Световната война". Въпреки това Ремарк написва продължение на романа - "Обратният път" (1931). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се преселва в Швейцария.
През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят "На Западния фронт нищо ново" и "Обратният път", като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк - на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. В 1947 г. писателят получава американско гражданство, а след войната се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Умира на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полет Годар - бивша съпруга на Чарли Чаплин.
В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват "Трима другари" (1937), "Триумфалната арка" (1946), "Време да се живее и време да се мре" (1954), "Черният обелиск" (1956), "Нощ в Лисабон" (1962) и посмъртно публикувания "Сенки в рая" (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като "майстор на лирическия натурализъм". Книгите му са преведени на 58 езика.
В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. литературната награда за мир "Ерих Мария Ремарк".
