Диагноза: Българин в чужбина

Автор: Димо Райков

Коментари: 10

Издател Хермес
Брой страници 216
Година на издаване 2018
Корици меки
Език български
Тегло 242 грама
Размери 14x21
ISBN 9789542613299
Баркод 9789542613299
Категории Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Тази книга е един вик – какво става днес с нас, българите? Един вопъл за обич. Но обич преди всичко към себе си. Защото как ще обичаш другите, когато ти сам себе си не обичаш?
Как и защо толкова е оскотяла душата ни?
Как така при досега с нормалния свят у нас се завихрят ненормални усещания?
И още, и още въпроси... И опит за отговори... И много мълчание...
Защото „Няма по-сляп от този, който не иска да види!“.
Защото „Не е ли доброто повече от злото?“.
Да, доброто... Което толкова ни липсва на нас, българите – било в родината, било в странство, днес. А може би и утре. Когато безвъзвратно ще сме го изгубили...

от гошо / дата: 09 юли 2015

Великолепна книга от голям писател!

от Балзак / дата: 25 юни 2015

Мили Ваньо и Ралица,

Тези форуми са за коментари върху съдържанието на книгата, а не върху това какво някой друг е написал в тях.

P.S. В моя пост съм допуснал грешка - малкото име на професор Вучков е ЮлиАн, за което се извинявам. Иначе продължавам да съм убеден, че между него и г-н Райков съществуват типологични, а дори и антропологични сходства.

от Ралица Игнатова / дата: 10 юни 2015

Попаднах на тези коментари съвсем случайно, търсейки по интернет да купя "Диагноза. Българин в чужбина" на Димо Райков като подарък за една моя приятелка. И ми стана ужасно тъжно, когато прочетох ругатните на двама "оценители" на книгата. Колко прав е Райков, като пише, че не завистта, а злобата е основното качество на някои наши сънародници. Аз самата отдавна живея във Франция и прочетох книгата веднага след нейното излизане. Четох я с интерес, защото наблюденията и размислите, които споделя Димо Райков, са и мои и защото е изключително талантлив разказвач. Този писател е много популярен сред българите в чужбина, а и в България според моите приятели там.
Не съм старица за сведение на така наричащия се Балзак, който изглежда никога не е бил във Франция, а и не си е направил труда да се поинтересува каква е социалната система там. Това обаче (колко типично по бългорски) не му пречи да говори за истини и неистини. Във Франция един възрастен човек може да получава 5000 евро пенсия на месец (има такива професии, чието заплащане е много високо), но не може да получава 5000 евро годишно, както твърди българският Балзак, защото така наречената социална пенсия, която се дава на хора с малък или никакъв трудов стаж е около 700 евро на месец. Освен това същият този възрастен човек получава безплатна карта за транспорт, безплатни здравни услуги, безплатни лекарства и ред други облекчения като по-ниска цена на електроенергията, която консумира, или съответно на газта , на телефона и т. н. Но на господин българския Балзак вероятно му харесва повече социалната система в България. Ами да продължава да си я харесва, бих му казала.
Що се отнася до напъните и на двамата ругатели (включвам и онзи, чийто псевдоним е "Глупост", без да го коментирам, защото се е самоназовал) да определят книгата на Димо Райков жанрово ( тя, видите ли, не се вписва в никой жанр), това ми напомня изучаването на Алеко Константинов в училище по времето на Соца. Тогава аз бях ученичка и си спомням нашият учител по литература как ни обясняваше "упражненията" на всеки литературен критик или на самопровъзгласилия се за такъв да "вкара" книгата "Бай Ганю" в някакава жанрова рамка. През Соца рамките дори в литературата бяха задължителни. Но нашият учител беше много интелигентен, затова завършваше с думите: "Уникалните произведения, ученици, затова са уникални, защото не влизат в рамки, включително и жанрови." Но не всички са имали моя шанс да попаднат на интелигентен учител. Господин Балзак е замръзнал в точката на соцреализма, въпреки че вече сме в 21 век и границите дори между повечето държави паднаха.
И понеже почтеният човек си слага името под това, което пише, а подлецът се крие зад чуждо име, бих помолила въпросния "оценител" на книгата на Димо Райков да не обижда големия френски писател, като използва неговото име, или най-малкото да сложи след Балзак Български. Това повече би му отивало.

от ваньо / дата: 09 юни 2015

Тролове като този,който тук обижда най-гаменски такъв известен и обичан писател като Димо Райков,който винаги се бори за истината трябва да се трият от сайта. Или да се издирва кой всъщност е този злобар. Но и така е ясно,че това е мераклия за писател,който умира от завист и яд,че той сам не може да напише подобна книга. Ясно е и това,че този мръсен бездарник май е или роднина или негов колега. Как иначе той ще изчете докрай,а и с такива подробности книгата при положение,че не я харесва. А и си личи как този умира от завист,че Райков живее в Париж и не му пука от нашия страх и критикува страшно! Жалък трол,който не знае,че в основата на болестта е завистта и омразата.

от Балзак / дата: 24 фев 2015

Ако си падате по Юлиян Вучков, тази книга ще ви хареса. "Творбите" на Райков се движат по границата на графоманията, но с "Диагнозата" той смело я прекрачва. Книгата съдържа празни мисли на един простоват човек или по скоро на един малък човек от Малко Търново. Неговата собствена диагноза е "провинциалист, преселил се отскоро в Париж, решил, че е хванал Dieu за шлифера и това вече го упълномощава да пише клиширани генерализации за българите като цяло".
Във всяка глава от книгата поне два пъти се казва "Аз, като писател" и всяко пето изречение завършва с многоточие за придаване на задълбоченост на плиткоумието. Защо Хемингуей веднъж не написа "Аз, като писател и т.н"?
Книгата не е публицистика, а дребнаво и злобно лично отмъщение към конкретни институции и хора (това, г-н Райков, го написах, защото ми плащат от българското посолство в Париж, от ЦРУ и КГБ, както сам ще се сетите, но ще ви отнеме време - затова ви улеснявам).
"Диагнозата" съдържа и неистини - възрастен разносвач на стоки в супермаркет споделя с Райков, че получавал пенсия 5000 евро. В резултат Райков се разревава за пореден път, излизайки от магазина и мислейки си "моята клета майчица (тя е лайтмотив в книгата), отиде си горката със 162 лева пенсия..." Многоточия, сълзи, сополи и силни внушения. Има две обяснения - или Райков е толкова глупав, за да разбере, че това е пенсията на стареца за 1 година, или го е разбрал, но е решил да трогне вдън душа българските пенсионери, които основно ще четат творбата му.
Иска ми се да е второто - но "ха дано, ама надали".

от гошко / дата: 24 окт 2014

Ей,много злобни българи,ей...И големи капацитети! Че това е страхотна книга,такава не е излизала в България.

от Mapa / дата: 15 авг 2014

Уважаеми" Глупост", защо се тюхкаш, че издателството ти е виновно? Май си позабравил мъдрата поговорка"Хубавият кон и под скъсан чул си личи".

от Глупост / дата: 15 авг 2014

Рядко си позволявам да използвам думата "глупост", особено пък по адрес на нечие творческо усилие. Но в случая, тя е напълно оправдана. Книгата представлява безконечно мрънкане на автора и сочене с пръст, докато, както се разбира от текста, той представлява именно онова, в което обвинява сънародниците си. Мисля, че трябва да забранят със закон, хора да се опитват да привличат внимание, упражнявайки бездарието си върху нации. Не съм притеснен от факта, че човекът се е напънал да напише книга, за да обясни сам на себе си и да оправдае своите неуспехи. Истински съм притеснен обаче, че някой я е издал. В жанрово отношение, книгата е боза. Фактологичната й стойност (понеже тя претендира да е някакъв вид публицистика) е нулева.

от asker / дата: 13 апр 2014

Супер

Супер е!

от Муминтрол / дата: 13 апр 2014

Обещава да е доста добра... Отдавна не е излизала подобна книга... Ще се чете!!!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Димо Райков е роден на 31.07.1954 г. в гр. Малко Търново. Завършил е българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Член е на Сдружението на българските писатели.
Работил е като редактор в редица литературни издания и национални медии, бил е съветник на Комисията по медии и култура в 38-то Народно събрание на Република България, както и шеф на "Връзки с обществеността" в Министерството на труда и социалната политика. Автор е на книгите: Стълба от камък, разкази, 1983; Жребият, повест, 1987; Мигът на невестулката, разкази, 1989; Писма до мъртвия брат, роман, 1993; Пансионът, роман, 1995.