Може да е бил ченге на времето но вече е пречистен човек с угризения на съвестта както личи от книгата му Не бях плакала така от Отнесени от вихъра на М. Мичъл защото катарзисът който изживява читателя на тези страници е гигантски и няма човек който да остане равнодушен към авторовото саморазголване и самобичуване но не в стил 50 нюанса сиво а в стил Бекет Джойс Достоевски и Гьоте и Маркес

