Държите в ръце шедьовъра на кратката проза на забележителния Роберт Валзер. Топъл поглед към всичко, което среща по пътя си един човек, тръгнал да броди, изпълнен с чувство за хумор, надарен със ceтuвo за микроскопичното и със способност да мисли огромното, скрито зад него. Бляскави и весели гирлянди от думи, които опровергават усещането, че Вече не е възможно да бъдем изненадани от нечии идиом. Швейцарският писател РОБЕРТ ВАЛЗЕР (1878-1956) е автор на няколко романа, кратка проза и възхитителни, наскоро разчетени микроскрипти. Води самотно и крехко съществуване, на ръба на светлината и тъмнината, която след години в санаториум за душевно волни го побеждава и той умира внезапно посред зимна разходка навръх Коледа. Сред възхвалите за него, написани от Валтер Бенямин, е и тази, че разказването му е необичайно нежно, но и ни изправя пред най-омайващата езикова разпуснатост. Франц Кафка и Херман Хесе го имат за свой любим автор. Агамбен го вижда в друг контекст, който можете да откриете сами от наличния в книгата специален послеслов. „Ужасява ме мисълта, че бих могъл да имам успех в света" -
казва Валзер. Защо?

СЪДЪРЖАНИЕ
- Разходката
- Джорджо Агамбен - Защо Роберт Валзер беше и продължава да бъде толкова важен?
- Мария Добревска - Разходката се случва