Чувствам се натоварена от книгата. Едно такова меланхолично чувство. Но е прекрасна книга... сурова и истинска. Има много което един читател може да намери в нея. Не само за Ранополия, но и за себе си. Може би натоварващият аспект не е толкова от това което споделя авторката за себе си, а по скоро от размислите върху нашия живот които тя със сигурност предизвиква у нас.
Това е книга за човешкото състояние такова каквото е.