Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

 Влезте в работилницата на словото

    Спомняте ли си впечатленията, които сте получили при първото си посещение на мач по тенис на корт. Сигурно едно от нещата, които са ви поразили, е лекотата на движенията и отиграванията. Сякаш двама души просто си подхвърлят топката и тя със спонтанна виртуозност се движи в посоката, избрана от състезателите.

    А спомняте ли си усещането, когато за пръв път сте хванали ракета за тенис и сте се опитали да се потопите в лекотата от спомена за играта на двамата състезатели? И да си го спомняте, едва ли ще ви е приятно да го споделите на глас, освен ако нямате изключително чувство за хумор. Оказало се е, че най-трудното нещо е да уцелите топката, а още по-трудно – да прехвърлите мрежата и да размените няколко удара с вашия партньор. Така разбирате, че впечатлението за лекота на играта е измамно, а виртуозността, която сте наблюдавали, е резултат на много тренировки и къртовски труд.

    Говоренето пред публика много прилича на игра на тенис. Дори само заради това, че когато слушате оратор в зала, по радиото или по телевизията, често си казвате, че този човек говори много добре, но рядко си давате сметка какво се крие зад това. Или – казвате си „този политик се провали”, но изобщо не се замисляте за психологическия контекст, в който е попаднал. И тенисът, и ораторското майсторство си имат задкулисие. В първия случай става дума за часове предварителна работа, преди да се излезе на корта за официално състезание. Във втория - с говоренето, става дума за непрекъснато предварително натрупване на системни познания и култура, които да позволят на оратора да говори по голям кръг от теми и дори да импровизира сполучливо. Освен това и играта на тенис, и говоренето си имат трикове.

  Любителите на тениса с удоволствие четат книги като автобиографията на Андре Агаси. А онези, които искат да надникнат зад завесата на ораторското изкуство, имат възможност да сторят това с  книгата на Гревил Джанър „Изкуството да говорим”. Британски парламентарист с 27 години стаж, Джанър обобщава огромен опит на говорене и го превръща в прекрасно пособие как да се справяме с подреждането на думите. Книгата му описва не просто всякакви ситуации и техники, но и дава класически световни илюстрации на речи, останали завинаги в историята със своята емоционалност и призивност. Любителите на словото ще получат възможност и за забавление, и за натрупване на собствен опит и впечатления. Хуморът, както казва Гревил Джанър, е едно от силните оръжия на ораторите. А самоиронията – още по-силно оръжие. Както казвали навремето за един съветски оратор – „обяснявал, обяснявал и накрая сам разбрал”. Четете, за да разберете и вие!