Трябва да се вярва на Алеко Константинов и на искреността на преклонението му пред Ниагара, но когато сто години по-късно аз се изправих пред самия Бог, да си кажа правото, стана ми тъжно за водопада. Изпитвах усещането, че съм застанал на почетно разстояние от див звяр, огромен, невиждан, но окован във вериги и изложен на показ. Гледката наистина те кара да занемееш, спира ти дъха, вкаменяваш се, но след няколко мига започваш да разбираш, че нещо чуждо, нещо дразнещо се е промъкнало в нея и не ще да изчезне. И това нещо е ръката на човека, присъствието на човека. Не става дума за наплива! И американци, и канадци са се надпреварвали да вмъкнат, да натикат водопада в огради и железа, да зазидат бреговете му, да прокарат мостове, да издълбаят стълби. Наоколо му нахално стърчат кули, надвисват наблюдателни тераси, надолу към брега на реката се спускат подемници, за да смъкнат на корабчетата стотици любопитни. Хеликоптери като досадни комари се вият над бездните, параходчетата доближават до облаците сияен воден прах и спират на безопасно разстояние. Толкова осезателно се чувстваше човешката намеса в природата, толкова грубо тя е използвана за търговия, тъй безразборно и нахално е строено наоколо, че ревът на водопада вече не е страшен, а плачевен.
Сбогом. Ниагара! Алеко наистина е бил щастливец. Той те е видял почти девствена!
Ключови думи: Памет за Георги Данаилов, Вдъхновение за пролет
Георги Христов Данаилов e роден на 08.01.1936 г. в София
Завършва гимназия в Плевен (1953), химия и физика в Софийския университет (1958) Учител по химия и зав. заводска лаборатория в Свищов. През 1963-76 е асистент в Катедрата по органична и обща химия вьв ВХТИ - София. От 1976 е драматург в театър "Сълза и смях".
С литература се занимава от студентските си години. За пръв път печата през 1960 във вестниците "Народна младеж" и "Вечерни новини". Постоянен сьтрудник на списанията "Наука и техника" и "Космос", на вестниците "Орбита" и "Поглед" като научен наблюдател и автор на научнопопулярни статии. Автор е на научни трудове по проблеми на химията, публикувани в България и в чужбина. Премиерата на първата му пиеса е през 1975. Драматург, белетрист и киносценарист, Данаилов е един от най-плодовитите и популярни български творци. Пиесите и сценариите на съвременна тема се отнасят към т. нар. драматургия на ежедневието. Твърде често повод за написването на творбата е действителен случай, чрез който авторът прави значими социални обобщения. Развитието на действието обикновено изследва психологическите и социални мотиви на поведението на персонажите, които излизат извън рамките на общоприетия охранителен морал. Тези своеобразни "аутсайдери" не са герои в класическия смисъл на понятието - тяхната изключителност е преди всичко във верността кьм собствените им нравствени принципи. Но патетично-героичната поза им е чужда, те защитават своята истина, воювайки с оръжието на интелекта, хапливата реплика, иронията, чувството за хумор. Успехът иа пиесите на Данаилов се определя от умението му да строи лек, жив, жизненодостоверен, остроумен диалог и динамичен сюжет, да съчетава реалистичните и комедийно-сатирични елементи в изграждането на образите. Интересът на Георги Данаилов към личностните мотивации за действие остава неизменен и в историческите пиеси, изградени върху документална основа. Пиесата "Господин Балкански" и книгата "До Чикаго и назад - сто години по-късно" го разкриват като проницателен изследовател на устойчиви черти на националната психология, съчетаващ острата критичност на наблюдателя с авторската самоирония. Данаилов създава сценарии за филмите "Деца играят вън", "При никого", "Хирурзи", "Карнавалът", "За къде пътувате?", "А сега накъде" (съвм. с Р. Вълчанов), "Време разделно" в съавторство, "Лагерът" (съвм. с Г. Дюлгеров). Негови книги и пиеси са превеждани на арменски, руски, немски, полски, румънски, словашки, чешки и др. езици. Пиеси на Данаилов са играни в Москва, Ленинград, Чешка Будейовица, Бърно, Братислава, Варшава, Тбилиси, Ереван. Носител на международни награди за кино, литература и телевизионен театър. През 1997 година печели международния конкурс "Русо" в Париж измежду 566 кандидата от 30 страни.
- Почетен гражданин на Свищов - за значителни постижения, които са съществен принос за града и Република България.
- Награда статуетката Аполон Токсофорос на Аполония 2002 - за дългогодишното му ярко присъствие в българската литература и успехите му в чужбина
- Награда на София за 2002
- Награда "Стоян Михайловски" за 2003 г.
Произведения: Деца играят вън. Повест за деца. 1970 (1986, 2000), При никого. 1973; Краят остава за вас. Пиеса. 1975; Съдията и жълтата роза. Пиеса. 1977; Несериозна комедия. Пиеса. 1979; Есента на един следовател. Пиеса. 1980; Докле е младост. Пиеса. 1982; Убийството на Моцарт. Размисли за възпитанието. 1982 (1986, 2000); Солунските съзаклятници. Пиеса. 1983; Господин Балкански. Пиеса. 1985: Една калория нежност. Пиеса. 1986; Крадецът на тролейбуси. Пиеса. 1987; До Чикаго и назад - сто години по-късно. Пътепис. 1990 (1992); Почивка преди Рая. Пиеса. 1990; Спомени за градския идиот. Сборник разкази (1993); Къща отвъд света (1997); За Жан-Жак Русо и други глупости (1997); Доколкото си спомням (2000); Доколкото си спомням 2 (2001); Доколкото си спомням 3 (2002)