Разруха

Автор: Владимир Зарев

Коментари: 1

Издател Хермес
Брой страници 400
Година на издаване 2019
Корици меки
Език български
Тегло 357 грама
Размери 14x21
ISBN 9789542613114
Баркод 9789542613114
Категории Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Владимир Зарев е не само заслужил герой на българската литература, а разказвач от европейски ранг – неговата „Разруха“ обнадеждава и засвидетелства литературната европейска зрялост на България.

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

Владимир Зарев стана известен в Германия с грандиозния си роман за времето на промяната „Разруха“, който е най-доброто, написано за прелома в Европа от 1989 г.

Тагес Анцайгер

Владимир Зарев е българският Балзак, чийто роман „Разруха“ е повествование за историческия обрат в България, за какъвто германската културна критика все още мечтае. Книгата на Зарев действително превъзхожда всичко подобно на немски език – от „Обширно поле“ на Гюнтер Грас до „Нов живот“ на Инго Шулце. „Разруха“ е роман за пометената от чудовищната приливна вълна на капитализма България...

Зарев е пълнокръвен епичен автор, незасегнат от (пост)модернистичен скептицизъм. На Балзак напомня и щедростта, с която пилее своя творчески потенциал.

Берлинер Цайтунг

Владимир Зарев е изключително явление в българската литература.

Нойе Цюрхер Цайтунг

от проф Владимир Трендафилов / дата: 02 авг 2015

Проф. дфн Владимир Трендафилов за прозата на Владимир Зарев
В романа „Светове“ Зарев, за разлика от колегите си, снове от двете страни на Атлантика. Сюжетният му замисъл е свръхамбициозен - предлага ни поредната си панорама на съвременния свят, само че този път през призмата на глобализацията.
Става дума за историята на една любов между богат американски евреин и интелигентна българка, която се разгръща на фона на „срещата на цивилизациите“ и нейното въздействие върху световния бизнес, електрониката и човешките отношения. Романът се дели на две части, които разгръщат действията си съответно „там“ и „тук“.
Къде се издънва този роман? Той някак все не успява да изпълни предварителните си задания. Опитва се да бъде интимен, но съумява да стане само пошъл. Опитва се да бъде интелектуален, но създава само ужасна еклектика от теми и стилове, уводни факти и псевдоистини, икономика, политика, психоанализа и практически окултизъм.
Опитва се по законите на занаята да гарнира разказа си с нужните дози еротика и секс, но оставя привкус на патриархална похот, воайорстваща иззад пролуките в собствената си срамливост:
„Веднъж в пъба на съседния квартал бе зърнал проститутка с изхвръкнали от деколтето гърди... Бяха я обичали преди минути, тялото й все още беше пренаселено с някой, но тя изглеждаше самотна.“ (10)
Но най-големите проблеми на Зарев са въобще с облика на това, което е искал да направи. Какво е „Светове“ по замисъл — висока литература или жълто светско четиво? По някакъв начин, този роман е и двете, но не в смисъл на някаква артистично хомогенна смес, а на пълна еклектика. Първата част се развива в Щатите и там стилът е на много ниско ниво, като в треторазреден трилър, пълен с пищни епитети, чутовни реалии и величави патетики.
Останалото е един муден сюжет, който в първите стотина страници почти не се отлепя от дъното. Втората част е „българската“ и тя е като да е била написана от друг автор, в стила горе-долу на злачно- дъхавата социалистическа градска проза от 80-те. Имам чувството, че амбицията за всеобхватност тласка Зарев постоянно да мимикрира във всеки от източниците си. И че не винаги си избира добри източници, от които да се влияе.
Из студията „Анатомия на полето”

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Владимир Зарев е роден през 1947 година в София. Завършил е българска филология в СУ "Климент Охридски". От 1972 г. работи в елитното списание за българска и световна литература "Съвременник", а от 1988 г. е негов главен редактор. Автор е на 11 романа, сред които "Битието", "Изходът", "Законът", "Лето 1850", "Разруха" и "Светове". Негови книги са превеждани в Германия, Русия, Чехия, Полша, Турция, Румъния, Унгария. По "Битието" е заснет телевизионния сериал "Дървото на живота". Огромна популярност и единадесет преиздания в България има романът му "Разруха", както и в немскоезичния свят. Номиниран е за две европейски литературни награди. Владимир Зарев е носител на Националната литературна награда "Иван Вазов".