Многотомникът на Фриш е издание на "Леге Артис".
Коментарът е редактиран от администратор.
Макс Фриш. Избрано Т.9: Бележки за един трети дневник (Мемоари)
Автор: Макс Фриш
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Леге Артис |
| Преводач | Ангел Христов |
| Брой страници | 226 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 195 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789548311519 |
| Баркод | 9789548311519 |
| Категории | Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
През август 2009 г. в публично недостъпна част от архива на Макс Фриш в Цюрих е открит ръкописът на неизвестна дотогава творба на швейцарския автор – 184 страници, записани от Фриш на магнетофонна лента, а след това напечатани от секретарката му на пишеща машина. Авторът лично е написал на заглавната страница: „Дневник 3. От пролетта на 1982 г.“
По това време Макс Фриш живее в Ню Йорк с тогавашната си спътница Алис Лок-Кери, позната като „Лин“ от повестта „Монтаук“. На нея е посветен този трети дневник, чийто неочакван финал вероятно съвпада с раздялата на Фриш с американката през пролетта на 1983 г.
„Бележки за един трети дневник“ е смесица от моментни записки и по-дълги пасажи с размисли. Привидно бегло нахвърляните бележки са издигнати в ранг на литературно произведение: „В Америка има всичко освен отношение към трагичното.“
Ключови думи: Вдъхновение за пролет
Обожавам писането на Макс Фриш! Това се казва гениален хуманист!
Книгите му те карат да мислиш и да съпреживяваш битието на непосилната слабост и да осъзнаеш обречеността на житейските усилия, защото фатализмът и смъртта ни преследват във всеки миг и нито един момент на щастие не може да се изплъзне от проклятието на екзистенциалния минимум от мисловни ресурси, необходими на всеки читател. Макс Фриш ни казва точно това с думи прости и точни, умни и премерени, сладостни и ароматни като пиперец от Родопските планини, подправил най-вкусния смилянски боб който може да се купи от местните хора.
Коментарът е редактиран от администратор.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Макс Фриш е един от най-значителните съвременни швейцарски писатели, световноизвестен драматург и белетрист. Роден в Цюрих през 1911 г., в семейството на архитект-строител, Макс Фриш изучава германистика. Но след като в Германия през 1933 г. идва на власт Хитлер, Фриш се изпълва с недоволство към „хуманитарните дисциплини\", прекъсва следването си и става журналист на свободна практика. Пътува из Чехословакия, Унгария, Сърбия, Босна, Далмация, Турция; обикаля пеш из Гърция и опознава нейните старини. Публикува първата си книга - романа „Юрг Райнхарт\" (1934). Изживява криза, решава да скъса с литературата и да се отдаде на „положителна\" професия. Така през 1936 г. Фриш започва да следва архитектура в Швейцарския политехнически институт, дипломира се и дълго време работи като квалифициран архитект. Междувременно за романа си получава авторитетната литературна награда „Конрад Фердинанд Майер\". Въпреки решението си, продължава да пише и публикува първия си значителен роман „Мъчни хора\" (1943). В Цюрихския драматичен театър е поставена и първата му пиеса-реквием „Ето че те отново пеят\" (1945). Следват драмите „Санта Крус\" (1946), „Когато войната свърши\" (1949), „Граф Йодерланд\" (1951) и големият му световен успех - комедията „Дон Жуан или Любовта към геометрията\" (1953). Слава на белетрист му донасят романите „Щилер\" (1954), „Хомо Фабер\" (1957) и „Ще се нарека Тантенбайн\" (1964). През последните години на живота му вниманието привлякоха повестта му „Монтаук\" (1975), драмата „Триптих\" (1978) и повестите „Човекът се появява през олоцена\" (1979) и „Синята брада\" (1982). В творчеството си Фриш разглежда отчуждението на съвременния човек от света, себеподобните и самия себе си, като застъпва възгледите си на хуманист и моралист. Умира през 1991 г.
www.limmatverlag.ch/Default.htm?/frisch/
www.limmatverlag.ch/Default.htm?/frisch/
