Реализмът в белетристиката на Жозе Кардозо Пиреш

Автор: Петър Петров

Коментари: 0

Издател КаринаМ
Брой страници 152
Година на издаване 2002
Корици меки
Език български
Тегло 435 грама
Размери 0x0
ISBN 9548260859
Баркод 9548260859
Категории Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

ВЪВЕДЕНИЕ

1. В едно значимо проучване върху португалския модернизъм и бразилския
модернизъм, и относно културните връзки между Португалия и Бразилия, Арналдо Сарайва изтъква през 1986 г., че "в специфичното поле на литературата почти всичко става сякаш се приема на юнашко доверие, че португалската и бразилската литератури са разделими и са разделени. Ако се издава един или друг автор, (...) то скъднеят историко-документалните творби (...); скъднеят проучванията по сравнителна литература, в която не е познат ни един значим пример (...); скъднеят работите върху тематичното богатство "Португалия" или за темата "Бразилия" (...); скъднеят книгите, които да се заемат с транстекстовост (...); и скъднеят произведенията, написани от
португалци за автори или проблеми на бразилската литература (...) и макар и по-малко, от бразилци за автори или проблеми на португалската литература (...)" (Сарайва, 1986, стр. 8). Връщайки се след повече от десет години към тия преценки, можем да констатираме, че като резултат от упорството на някои предразсъдъци, покачения и фобии, и в зависимост от определени наложености от конюнктурен порядък, панорамата на португалско-бразилската литературна компаративистика не се е променила съществено. Та тъкмо в тази област е разположен настоящият труд, представляващ, по наше мнение, принос за запълване на упоменатата оскъдица. Става дума, както заглавието сочи, за проучване, в което се съпоставя художествената белетристика на двама съвременни писатели - Жозе Кардозо Пиреш и Рубен Фонсека,
чиято самобитност им е донесла признанието да бъдат смятани за едни от най-
представителните творци в португалската и бразилската литератури. Тази самобитност се свързва с определен вид реализъм, който, намирайки се в традицията на една тенденция, започнала през миналия век и анализирана в глава II, скъсва с каноните на движението, за да отстъпи място на една обновена естетика, на която не са чужди някои нео и постмодернистки черти.

2. Обаче сега представеният труд не цели само проучване на приликите и
отликите между повествованията на двамата писатели. Това е така, защото в
концепцията му лежи една форма на компаративистика, коренно различна спрямо упражняваните от традицията школи. В този порядък, текстът на следващите страници представлява също тъй опит за принос в полето на методологията на сравнителните литературни проучвания, вписващ се в обхвата на следната констатация: "Отличителността на сравнителните проучвания сякаш се основаваше все по-малко върху международен, междуезиков и дори междукултурен характер и все повече върху техния
всеобобщаващ потенциал (...). Не броят, нито разнообразието на сравняваните
литератури ще осигурява всеобщата стойност на резултатите, а ценността на
теоретичната картина". (Кушнер, 1990, стр. З - 4). Относно теоретичната рамка, възприета в гл. I, от значение е да се изтъкне, че нашето предложение за компаративистика изхожда от възгледа, че литературата представлява сложно семиотично явление, податливо на анализ в своите различни кодове.Опирайки се на този замисъл, реализмът в белетристиката на Жозе Кардозо Пиреш и на Рубен Фонсека е изследван в зависимост от тройното измерение на литературния семиозис - семантичен, синтактичен и прагматичен, съществяващ се в анализа на тематичните, реторични и идейни съставки на техните книги.

3. Разбира се, изложението ще трябва да тръгне от едно кратко литературно
контекстуализиране и от сбит преглед на публикациите на двамата белетристи,
осъществени в техните отечества. Този ретроспективен похват позволи разграничаването на различни реалистични тенденции, като следствие от промяната на тематичната тоналност и на изменението в някои изразни похвати. Така, откомпозиционно гледище, глава III представлява е широкия смисъл сравнение на художествени фази, които, по своето сходство от естетически порядък, предоставят материал за съпоставки. Впоследствие, в глава IV се изследва една обща тематична съставка, залегнала в текста на някои къси повествования, характеризираща един пръв момент на итературен развой: в португалския случай той придобива очертания, близки с едно неореалистично виждане, а в бразилския случай се колебае между хиперреалистичен експерииентализъи и натуралистична естетика.
Проблематиката на литературната продукция, която поставя и въпроса за
художественото съзнание относно ролята на писателя и функцията на неговото творчество в модерното общество, е предмет на разглеждане в глава V. В нея се посочва наличието на известни стилистични и формални кодове, подчинени на една прагматика, заложена в реализъм с по-субективна направа и конкретизирана в страниците на един друг, също тъй разработен жанр - романа. Накрая, в последвалите романови произведения на двамата писатели, се установяват художествени замисли, чиято същностна страна се състои в
преразглеждане на най-новата история , пренаписана през различна призма. В тази връзка в глава VI е направено изследване на някои дискурсивни аспекти, оформящи мирогледа на повествователи и действащи лица, разбирани като субекти и поставени в особени време-пространствени и идейно-културни контексти.

Ключови думи: Вдъхновение за пролет

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]