Много силно заглавие, с много заявки за награди и международно призвание, поредна изключителна селекция.
Коментарът е редактиран от администратор.
Между стените
Автор: Филип Маркулиев
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 160 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 191 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191860487 |
| Баркод | 9786191860487 |
| Категории | Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Филип Маркулиев е своеобразен натуралист. Той описва социалната джунгла в каквато се превърна българското общество в груб, но адекватен и майсторски проведен стил. Точно този добре овладян стил прави разказите му увлекателни за четене, макар и оставящи горчив привкус. Но ако неговият поглед към живота е немилостив, то е и защото той има смелостта да погледне там, където естетстващият литературен истаблишмънт не смее и да си помисли да погледне. Ето това наричаме „нова вълна“ в литературата впрочем.
Ани Илков
В „Между стените“ има от писането на Ървин Уелш – мрачно, социално, нарочно грубо. Талантът на Филип Маркулиев личи в отделни фрази, наблюдения, състояния.
Георги Господинов
В дебюта на Филип Маркулиев се усеща „нещотo“ „извън стените“: има хоризонт, има насъбран прашец от градините на живота. Има и умения за преработване на събраното. Още щипка мярка – и е готов!
Георги Мишев
Коментарът е изтрит от администратор.
книга за хора с вкус.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Между стените“ не е книга за хора със слаби сърца и изтънчени нрави. Също така не е подходяща за последователи на следните заглавия - „ Как да се държим културно и изискано в обществото, ресторанта и офиса“ , „Отвори сърцето си и щастието само ще те открие“ или дори „В подземията на ефимерното утре“. В нея блика брутална сила и грубост, която опиянява с невъзможността да й устоиш. От първата до последната страница. Нещо като мазохистично удоволствие – хем боли и е гадно, хем се разтапяш от кеф. Боли от мимолетността, с която героите на тези тъжни разкази изникват и потъват в нищото. От подиграната безнадеждност на душите и телата, затворени „между стените“. От откритието, че личната ни история разказва всички други, пак на същото място. И от горчилката, с която пресичаме финала, ни живи, ни умрели от преживяното.
Защо ни харесва да се подлагаме на всичко това? Много просто. Заради хипнотизиращата и дива красота на нешлифования талант, който се разкрива пред читателските ни очи . Той може да не блести с поразяващата и благородна светлина на Кохинор, но затова пък реже с острите си ръбове недрата на човешкото, без да дава сметка за писъците от дейността си. Сграбчва ни за гърлото във всяка фраза и преживяване и ние покорно прокарваме очи през вулгарни думи и цинични размисли, питайки се до самия край как е възможно да ни се случва това.
Четенето на „Между стените“ е като любов от пръв поглед. Предизвиква бурна химическа реакция, която не е задължително да си обясняваш. Просто я изживяваш и я помниш докато си жив.
Флорика Велева, Хеликон Благоевград
