Обикновено издателите избягват пиесите. Обикновено драматурзите се съобразяват най-вече със законите на драматургията и капризите на сцената. Огромната част от населението пък смята, че пиесите се пишат, за да се гледат.
Елена Алексиева опровергава общоприетите стереотипи и правила. Пиесите ? не само могат да се четат и препрочитат, защото носят тайната на Словото, но и да се разиграват от читателя по начина, по който той ги тълкува. Стига да има въображението на техния автор и силата да изтърпи ангелския огън. В тях и в себе си. Лично аз бих нарекъл драматургията ? метафизическа. С образно и достатъчно предметно мислене, за да придаде художествена плътност и на най-отвлечените понятия. Създадена от автор, когото повече вълнуват не вечните човешки, а общочовешките проблеми. Конфликтите между философските категории. Жлъчната и жестока сатира спрямо човешкия вид, но проникната от неизбежното състрадание и разбиране на твореца към него. И всичко това - на неизменната сцена на драмата: човешката душа. Върху здравата основа на чистия, богат и пластичен български език, който толкова рядко оглася театъра ни днес.
Георги Борисов

"Ангелски огън" е заглавието на сборника с пиеси от Елена Алексиева, който представя значителна част от драматургичните текстове на авторката. Освен вече познатата на публиката "Терапевтът", книгата включва радиопиеси и пиеси, чиято продукция предстои. Сред тях са "Фантомна болка" и "Бернхард в ада", а също и едноактните "Ангелски огън", "Писмото", "Оракул" и "В любовта винаги всичко".
Драматургията на Елена Алексиева трудно се поддава на ясни и прости определения. И не защото в нея авторката категорично налага свой отчетлив стил и глас, а защото начинът, по който внушава идеите си, не подлежи на обичайните описания и анализи. Пиесите на Елена Алексиева не са нито битови, нито социални, нито дори екзистенциални или абсурдни. Това е една колкото реалистична, толкова и условна драматургия, но създадена с огромно въображение и неизтощима енергия. Драматургия, която води война - с превъплъщенията на безличното зло, с маските на глупостта, с тази най-гнусна патология, която у нас минава за човешка природа, както казва една от героините и. И театралната сцена е естественото бойно поле на тази война. Защото само там тя може да бъде спечелена.