Дъска по мокрия пясък

Автор: Екатерина Григорова

Коментари: 2

Издател Ерго
Брой страници 64
Година на издаване 2014
Корици меки
Език български
Тегло 107 грама
Размери 14x20
ISBN 9789548689595
Баркод 9789548689595
Категории Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 9.00 лв.

Екатерина Григорова (р. 1975, Добринище) е редовен преподавател от 2007 г. в Нов български университет, където води курсове по новогръцка литература, превод на художествен текст, практически новогръцки език. Автор е на множество публикации с поезия, както и на публикации в областта на новогръцката литература. Носителка на второто място от Националния конкурс на името на Петко и Пенчо Славейкови за лирично стихотворение (2014). Нейната стихосбирка „Фарадеев кафез“ (изд. „Жанет-45“) е удостоена с една от наградите за поезия на Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ (2013), както и с номинация за Национална литературна награда „Памет“ (година I-ва – година на Иван Методиев) за 2013 г.

Поезията на Екатерина Григорова не предлага лесни и еднозначни послания, тя разчита на интелигентни и ерудирани читатели, чието въображение може да се ориентира в сложно кълбо от културни асоциации и внушения. Стихотворенията са по-скоро нетипични за българската лирическа традиция, в която преобладават интимните преживявания и личната изповед. Те впечатляват със своето тематично разнообразие, с богатството от парадоксални, понякога дори абсурдни образи, напомнящи за поетиката на сюрреализма и в същото време подплатени с мисловната задълбоченост и структурните особености на англоезичната лирика. Книга, която се съпротивлява на всичко безцветно и равно в нашето ежедневие.

Милена Кирова

Екатерина Григорова умее да пътува като автор както в световното пространство, така и в най-новата българска лирика. Още първата ? книга „Фарадеев кафез“ съобщи, че имаме пред себе си поет с висока способност за надмогване на шока от препусналото битие. В новия си сборник тя е последователно проницателна, ненатрапчиво парадоксална, находчиво помирителна. Ако искате да усетите аромата на понятия като „трендафил“, „марципан“, „стадо пуйки“ в контекста на съвременния технологичен, социален и морален въртоп, това е четивото.

Бойко Ламбовски

Залезът

Дали някога ще можем да полетим с балона на е. е. къмингс?
Двама души, извисени в небето над града,
по-високо от смога и по-ниско – за да видим как
светят покривите и движението мяука.
А може би ще зърнем други като нас, загледани във вечното –
с тъжни крачки те отказват да живеят.
Или онези, откъснати от тротоарите –
хвърлящи поглед като диск,
който се разтопява пред слънцето.
Сигурно това са облозите им с висините:
ще бъдем двамата в един балон, който души смъртта
в короната на вечнозелено дърво

из „Дъска по мокрия пясък“

от Светлана Дичева / дата: 22 яну 2015

Всяко стихотворение на Екатерина Григорова е приключение, гмуркане в свят на неочакваното. Изненадите са навсякъде, а детайлните, почти репортажни описания на реалността подвеждат здравомислието, защото в крайна сметка ни водят в една различна, вълшебна реалност. Здравомислие е дума, която най-малко подхожда на свят, в който снежният човек има „глава на прасе, и то замислено“, движението“ мяука“, „зимата идва само в понеделници“, а въздухът превръща двойка рибари в риби… Вълшебният свят на Екатерина подмамва да си четеш всяко стихотворение многократно и да го тълкуваш всеки път различно, или пак в същата тоналност, но с нова дълбочина. Можеш да си носиш стихосбирката в чантата и ако си си отбелязал „стихотворението за деня“, да си го четеш в някоя издебната свободна минута – от начало до край, от края към началото или напосоки, през ред например - и да попадаш в нови и нови светове, картини и чувства да те заливат и да те карат да се чувстваш нов и различен. Малко неща и хора могат да те карат да се чувстваш нов и различен, затова възприемам стихосбирката на Екатерина като поетичен подарък.

от Емилия Миразчийска / дата: 20 яну 2015

Зачетох я още същата вечер след премиерата, късно вечерта в метрото, емоционално изпълнена от чутото на премиерата и след два кръга в "Ателието", където всеки месец читатели четат поезия... И май сгреших, защото тогава поезията в "Дъска по мокрия пясък" се изплъзваше някак, стори ми се не чак толкова омагьосваща, несъответстваща на очакванията ми, някак момичешка, но и гостоприемна към читателя, съвсем не дистанцирана.
И така, докато не настъпи часът на втория досег - в автобус 204 по "Царигирадско шосе", когато за малко блокираха движението в посока Плиска, а аз се бях настанила удобно и извадих книгата от чантата си. Този път бях уловила точния момент, за да чета тази поезия или пък отворих на най-добрите стихотворения. Последното "Слънце". "Край Тамарама", "Женския пазар, 2000 г. сл. Хр.", "Детската площадка"... И този път поезията на Екатерина Григорова ми се стори възхитителна, сравнима със световните образи на най-интересните поетеси... Казано накратко - доста добра.
Радвам се, че имам тази книга с автограф и ще мога да чета всеки път, когато имам подтик да я отворя.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg