Понякога пиша стихове, без да ги пиша -
римувам този мъж с тази жена,
тази ръка с друга ръка
това място с друго.
понякога не мога да (ги) римувам.
в такива дни се разхождам
сред обичайните неща,
отчуждавам се.
Все по-често пиша бели стихове,
усещам студа им в ритъма
като сняг, много сняг –
твърде бял, за да е чист.
Яна Монева
Пристанища и стаи (за напускане)
Автор: Яна Монева
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Пергамент |
| Брой страници | 82 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 115 грама |
| Размери | 13x22 |
| ISBN | 9789543670468 |
| Баркод | 9789543670468 |
| Категории | Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
„Поезията на Яна Монева е сред най-нежните и носталгични, които съм срещал през последните години. Има някаква историческа мекота в стиховете й, някакъв споменен ефир, който те обгръща и те кара сам ти да си спомняш хора, места, години, които са преминали през/пред очите ти.“ Митко Новков
Яна Монева е родена 1975г. в гр.Стара Загора. Завършва психология в СУ „Кл.Охридски". Живее и работи в София като юнгиански психотерапевт. Има публикации в „Литературен вестник", сп. „Съвременник", „Кръстопът", „Но Поезия" и др. През 2006 г печели наградата на Тракийското дружество в конкурса „Южна пролет". Това е втората нейна книга.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
