Маргарита Станева е писател - белетрист, публицист, журналист. Родена в гр. Стражица. Израства и учи в гр. Варна. Завършила е руска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Била е учителка във Варна. После журналистка в София. Работила е във вестниците "Народна армия", "Кооперативно село", "Кремиковски металург", "Отечествен фронт". Публикува за първи път разкази във варненския вестник "Народно дело" и рецензии за книги във в. "Народна младеж". Впоследствие печата разкази и очерци в столичните вестници "Литературен фронт", "Пулс", "Отечествен фронт", "Земеделско знаме", "Народна армия" и в списание "Жената днес". Авторка е на книгите "Тежък ден" - разкази и новели, Военно издателство (1989), "Взривени откровения" - разкази, ИК "Хранов" (1997), "Две жени и един мъж" /"Разминати и срещнати пътища"/ - роман, ИК "Снежана"(1993), "Зовът на сърцето" - роман, ИК "Христо Ботев"(1994), "Вик" - роман, ИК "Христо Ботев" (2001) и "Признанието" - роман, "Български писател" (2005). С романа си "Зовът на сърцето", издаден от Кремиковци ЕАД под заглавие "Приливи и отливи" /"Докосване"/ (1995), печели национален конкурс за романи. Предстои издаването на романите й "Този невероятен живот", "Поколения" (в две части) и книга с повести "Съдби". Авторка е и на пиесите "Големия шанс", "Сестри" и "Очакване".