Вървя си аз нафукан -
болезнено изправен -
лъжовен и греховен
във тоя свят измамен.
Той нека лъкатуши...
Вървя си все направо
и нося търпеливо
сам себе си на рабо.

Понякога от плупост
се плезя на съдбата.
А тя е просто вечна -
за нея аз съм нищо.
Звездите не чертаят
за мене път обратен.
От много време
със нея сме начисто.