Само процеп за дишане
път от изток на запад
между облаци
и сенки на слънцето

не блести
и не заслепява
полудява от изгреви
притиска до залези
угнетен
в огнени предразсъдъци

и огъва
безмилостно жиците
и разпъва по стълбове
небето
изпепелено на електрически стол

виж
живи сме

Отдавна не съм чела поезия като тази. Надвесваш се над нея и в слънчевия сплит чувстваш нежното преобръщане на собствената си енергия - като пред излитане. Издигаш се до "безтегловната й висота", рееш се между вятъра на думите, снишаваш се до бистротата на смисъла и виждаш как в реката на живота най-бързо проглеждат рибите, а в стихналата река на неизреченото - поетите. Благодарна съм на Венцислав, че ми позволи да се подпиша и аз под тази изумителна поезия, като редактор. Чувствам се специално избрана, горда и развълнувана. И без грам апологетика искам да заявя: за мен стихосбирката "Процеп за дишане" е една от най-добрите, които съм чела през последните години. /Керана Ангелова/