Михаил Маджаров е роден през 1854 г. в Копривщица. Завършва Роберт колеж в Цариград, след което става главен учител в Пазарджик. Той е един от водачите на Народната партия и взима активно участие в управлението на Източна Румелия. След контрапреврата от 1886 г. емигрира в Одеса. Завръща се в България след 3 години и работи като адвокат и публицист. След падането на правителството на Стефан Стамболов М. Маджаров става един от водачите на новообразуваната Народна партия и заема поста министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията в правителството на Константин Стоилов (1894 – 1899 г.). Народен представител е в периода от 1880 до 1920 г. През 1913 – 1914 г. Маджаров е посланик на България във Великобритания и подписва от българска страна Лондонския договор през 1913 г. След това за кратко е посланик в Русия (1914 – 1915) г. Участва в редактирането на в. „Марица”, редактор на сп. „Българска сбирка” (1893 г.) и на сп. „Юридически преглед” (1894 г.), гл. редактор на в. „Мир” (1894 – 1912 г.).

"Първото пътуване на Михаил Маджаров със семейството му още като юноша до Йерусалим е колкото поклонническо, толкова или дори повече с търговска цел; оказва се, че сюжетите се сплитат и спиритуалната отдаденост да се достигне до сакралните топоси на нашия Спасител и да се постигне благодатта, съвсем не са единствено водещи. В този смисъл, разбира се, съчинението на Михаил Маджаров е твърде далеч от каноническите образци на поклонническите пътеписи. Неговият разказ се бави, за да ни остави време да пребиваваме и в други места – така, както и баща, майка и двете момчета Маджарови живеят по пътя към Палестина и назад по месеци или седмици в Цариград, Александрия, Кайро и другаде."
Проф. Михаил Неделчев