Ние сме мостът през вечността, който свързва далечните брегове на морето, ние плетем приключения, защото така ни харесва, изживяваме мистерии, защото ни носят удоволствие, избираме бедствия, победи, предизвикателства и невъзможни случайности, подлагаме се на безброй изпитания, учим се да обичаме и да обичаме и да ОБИЧАМЕ!

Понякога си мислим, че не е останал нито един дракон. Не е останал нито един смел рицар, нито една принцеса не броди в тайни гори, не омагьосва с усмивка елени и пеперуди.
Понякога си мислим, че нашият век е отвъд всякакви граници, отвъд всякакви приключения. Съдбата е далеч отвъд хоризонта; озарените сенки са препуснали отдавна в галоп и са се стопили в далечината.
Колко е хубаво, че грешим. Принцесите, рицарите, вълшебствата и драконите, тайнствата и приключенията... те са не само тук и сега, те са единствените истински обитатели на Земята! Но майсторите на реалността все още ни пресрещат насън, за да ни кажат, че не сме загубили доспехите, които са ни необходими в битката с драконите, синята огнена електрическа арка в нас, която ни позволява да променяме нашия свят така, както искаме. Интуицията не лъже: ние не сме прах, ние сме магия!
Това е история за един рицар, който умираше, и за принцесата, която му спаси живота. Това е история за красота и зверове и чародейства и крепости, за привидната мощ на смъртта и за истинската сила на живота. Това е приказка за онова едничко приключение, което е най-важното във всяка епоха. Поне аз така мисля.