от Ана Александрова - критик / дата: 16 юли 2015

ЖИВОТВОРЯЩА ОДАРЕНОСТ

Една даровита книга разтърси с появата си на любознателния роден читател. Наеминованието и е „Когато разболяхме бога”. Необичайно заглавие – разкриващо дълбоката осмисленост на тази странна литературна творба, представляваща в същността си роман в разкази. Автор – Богдан Кръстев. Необичайността на подобна творба, първа по рода си у нас – интригува. Подобен литературен жанр, струва ми се липсва не само у нас. По-важно е, че зад тази любопитна необичайност се разкрива по-грабващ, увлекателен начин панорамата на историческото ни родно битие в протяжността на четири десетилетия (от 1940 г. до 2014 г.). Сюжетната линия преминава през различни по-време и събитйност епизоди, в които някои от персонажите продължават своя жизнен път, очертавайки и пътя на развиващата се политическа, битова и нравствена събитийност в родината ни. Епизодите-разкази, през течение на близо четири десетилетия макар и различни по-времето в което протича действието, са свързани от сюжетната линия, съхраняваща високо, но идейното средище на повествованието. Композиционно умение проявява автора Богдан Кръстев при свързването им в логично и увлекателно изградена литературна постройка. Тематичната задача – да се разкрие народностното битие през изминалите десетилетия е решена с блестящо творческо оправдание при пресъздаването на художествената събитийност и образност. Въпреки различния хронологичен порядък, епизодите, органично свързани, грабват с документалната си оригиналност и приказна увлекателност. Мъжественият тон на автора Богдан Кръстев увлича, покорява. Той изгражда и внушава архитектурната цялост на своята оригинална литературна постройка – първа по рода си в родната литературна панорама. С драматично опожаряващ темперамент и родителско-хуманна загриженост са нанизани и свързани историческите и съвременни разкази, обрисуващи с магическа притегателност разгърнатите събития. И оживяват главните действащи лица, представители на историческата и нравствена панорама на родината ни през изминалите четири десетилетия. Какво вездесъщо навлизане в полето на родната и съвременна история – политическа, стопанска, културна! Какво вълнение – бих могла да го нарека любовно – в споменното нагазване, сред политическите и културни проблеми, крепили или сривали развитието на изстрдалото ни отечество! Каква информираност, подклаждаща безпрекословно внушителността в художественото разгръщане на епизодите! Нижат се събития, действат творчески генеративни образи, очертава се внушително пътя на отечеството ни през изминалото четири десетилетие. И не можем да не възкликнем: Великолепие блика от сътворените образи, доказателство и за всестранната информираност, не само за тънката публицистична и литературна сетност на автора! С драматично опожаряващ темперамент и родителски-хуманна згариженост се нижат увличащо историчсеките и съвременни епизоди. Оживяват главните действащи лица, съзидатели през изминалото четири десетилетие на историческата, културна и нравствена панорама на родината. И се замисляш: Какво вездесъщо навлизане в полето на историята, политическа и културна, какво вълнение – би могло да се нарече и любовно в нагазването на политическите и културни проблеми, крепили или сривали развитието на отечеството ни. Каква богата информираност, подклаждаща ярката внушителност на отделните разкази. И увлекателно се ниже свързаността на отдалечените в протяжността на времето генеративни образи, изграждащи творбата историческия път на родината ни през последните десетилетия, път, насочван от личности творящи или рушащи нейния политически, нравствен и културен облик. Животворящото великолепие, бликащо от сътворените образи е доказателство не само за всестранна информираност, а за тънка публицистчна сетивност и писателска одареност! И не по-малко прекрасно е налагащото се от автора мъдро насочване към бъдещето! Защото Богдан Кръстев е не само художник на словото, но също и идейно устроена теоритически високо образована личност. Затова, на романа може да се гледа и като на обширно, системно изследване на политическите промени у нас през изминалото четири десетилетие. Наистина, това друго измерение на творбата, вън от всекидневната човешка емпирика, не се поддава на лесна преценка, но нека подчертаем – споделените мисли не са апология на творбата, а избухнал възторжен отклик от докосването на това рядко необходимо произведение.