Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Париж и Монреал – два мегаполиса, нямащи на пръв поглед нищо общо по между си. Във френската столица Адам е пленник на психоанализата, търсещ отговори за спонтанната си раздяла с Луиз – любовта на живота му, превърнала се в тлеещи останки.
Монреал приютява Луиз, търсеща оптимални нови хоризонти за хармония, щастие и любов.
Разбира се, написаното дотук няма как да не ви е прозвучало като поредната безцветна баналност, написана без капка проникновеност и съобразителност, но нека да не забравяме, че авторът е не друг, а именно Ерик–Еманюел Шмит. И той не ни разочарова и този път. Никак дори.

Епистоларните кореспонденции между бившите любовници Луиз и Адам са превъплъщението на универсалните любовни терзания в съвременния динамичен социум. Книга, триумфираща с върховното остроумие на Еманюел Шмит, прокрадващо се във философско-естетическите цветове на най-новото попадение от Шмит на българския книжен пазар.

Насладата от това четиво се крие в изключителната лекота на автора да сътворява пластове смисъл и проницателност в съжденията на героите си относно подвласността и свободата в любовта и опознаването на нейната необятност; чрез много тънка и изтънчена елегантност наблюдаваме зараждане на диалектически спор – от една страна Луиз – проявление на светската женска философия за привичките на любовта, изискуеми да се спазват от двете страни, и от друга страна Адам – образ на натуралистичния мъжки императив за нови и нови сексуални завоевания.

Любовта като затвор, любовта като стихийно проявление или като дълготраен любовен еликсир, от който единственият изход е да се отдадеш преклонно на цялото предстоящо време, прекарано с не толкова перфектната ти половинка. Това е литературната дилема, върху която Луиз и Адам се подхлъзват, падат, разтълкуват и обгръщат с чистотата на опрощението и вярата за общото ново начало.

Начало, поучило се от користните грешки на миналото, греещо в силата на по-доброто настояще.
Прочетете тази книга в някой тих, удобен промеждутък и се насладете на спокойствието и удовлетвореността от красивите разсъждения в книгата, които ще ви връхлетят инстантно...