Дамата с кадифеното колие

Автор: Александър Дюма

Коментари: 0

Издател Плеяда
Брой страници 200
Година на издаване 2015
Корици меки
Език български
Тегло 200 грама
Размери 13x20
ISBN 9789544093549
Баркод 9789544093549
Категории Европейска класика, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

1793 – годината, белязана от Терора.

Младият композитор, художник и писател Е. Т. А. Хофман е завладян и от любов към годеницата си Антония, и от страстно желание да види Франция. Той се заклева на Антония завинаги да є остане верен и никога да не играе хазарт. Защото ако наруши дадената дума, ще я погуби.

Ала Париж не е бленуваният град, а сцена на потресаващи събития. В операта Хофман вижда танцьорката Арсена, любовница на страшния Дантон – изумителна красавица с кадифено колие със закопчалка във формата на гилотина, – влюбва се до полуда в нея и забравя всичко друго. Знае, че ще я притежава само срещу много пари, затова престъпва клетвата си, залага медальона с портрета на Антония, отива в игрален дом и луидорите потичат към него като река. Сега Арсена ще е негова!

Развръзката е неочаквана, драматична и мистериозна… и завинаги ще остави белег върху живота на Хофман.

Роман, в който се преплитат сънища, видения и реалност, платонична любов и плътска страст.

Ключови думи: Само за жени, Седмица на Александър Дюма

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Александър Дюма е роден на 24 юли, 1802 в град Вийер Котре, департамент Ен (близо до Париж), Франция. Той е син на Томас-Александър Дюма — френски генерал и Мария-Луиза Елисавета Лабуре — дъщеря на гостилничар. Баща му е син на маркиз Александър-Антоан Дави дьо ла Пайетери, който е бил генерал на артилерията в една от френските колонии, и неговата чернокожа робиня Мария-Селест. Самият Александър Дюма е квартерон.

Генерал Дюма умира през 1806, когато Александър е едва четири годишен и оставя майка му без почти никакви средства. Въпреки че Мария-Луиза няма възможност да осигури скъпо образование за сина си, това не спира любовта на младия Александър към книгите и той чете всичко, до което успява да се добере.

Докато той расте, историите за делата на баща му под командването на Наполеон, които майка му му разказва, насочват живото въображение на Александър към приключения и герои. Въпреки бедността си, семейството все още има репутацията на генерал Дюма и връзки в реставрираната монархия. Благодарение на тях двадесетгодишният Александър се мести в Париж, където започва работа в Пале Роял като секретар на могъщият тогава Луи-Филип, Орлеански херцог.
В периода 1839 — 1841, със съдействието на няколко свои приятели, Дюма издава колекция от есета за известни престъпници и престъпления от европейската история, включващи материали за Беатрис Сенси, Борджиите, Карл Лудвиг Санд и Антоан Франсоа Десрю.
При създаването на своите творби Дюма използва помощта на много хора, от които може би най-известен е Огюст Маке. Именно Маке е този, който обрисува прототипа на „Граф Монте Кристо“, той има и значителен принос в „Тримата мускетари“ и продълженията, и някои от другите романи на Дюма. Докато работят заедно, Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и завършеците на историите.

Творбите донасят голямо богатство на Дюма, но той често е без пари и в дългове, заради разточителния си начин на живот. Замъкът Шато Монте-Кристо, който той строи, е непрекъснато пълен с непознати или бегли познати, които го използват заради щедростта му.

Когато Луи-Филип е свален, новоизбраният президент Наполеон III не гледа милостиво на Дюма. През 1851 писателят забягва в Брюксел и оттам заминава за Русия, където благодарение на творбите си е вече много популярен. В Русия Дюма прекарва две години и след това отива в Италия, където участва в борбата за обединение на кралството. В крайна сметка се завръща в Париж през 1864. Той умира във Франция на 5 декември 1870 в село Пюи (намиращо се в околностите на град Диеп) на 68 годишна възраст.