"Но и тогава си мислех, и сега си го мисля: Бог не би създал Ботйова такъв, какъвто той бе – до кръста човек, нагоре – жител небесен, ако да не е имал за него специална поръка. И тя небесна. Но кой да знай! Кой да предположи, че ние, млади и прости, ще умираме само по веднъж и това ще бъде достатъчно доказателство, че сме живели, а него щяха да го убиват и след туй пак да го възкресяват –на кого кога му потрябва. И всичко идеше от пустия страх. Ту страх от сянката Ботйова, ту страх без крилото Ботйово….”
Неда Антонова,
„Неговата любима”