Алефът

Автор: Хорхе Луис Борхес

Коментари: 0

Издател Колибри
Преводач Анна Златкова, Роза Хубеш
Брой страници 192
Година на издаване 2015
Корици меки
Език български
Тегло 197 грама
Размери 13x20
ISBN 9786191506712
Баркод 9786191506712
Категории Повести и разкази. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 16.00 лв.


Електронно издание

Наличност: ДА

Цена: 10.00 лв.

Светът, който незримо присъства редом с нашия, със свое пространство и време, е тъканта, която изгражда седемнайсетте разказа от сборника „Алефът“. А също религията и науката, смъртта и безсмъртието, съдбата, загадката, лабиринтът и сънищата, играта, двойникът и огледалата, безкрайната библиотека – познатите ни от сборника „Измислици“ любими теми и символи на аржентинския писател.

Борхес е майстор на кратката проза. Подобно на сферата в дома на Данери от разказа, който дава име на целия сборник, всяка „измислица“ се стреми да заеме минимално пространство и в същото време да обхване цялата вселена, безкрая и дори Бог. Както отблясъците на Алефа са неизброими, така и превъплъщенията на играещото слово нямат предел. Оттук и неизброимите възможности за тълкуване, за игра с цялото човешко познание, които читателят ще открие в тази книга, която заедно с Борхесовите „Измислици“ се нарежда между най-значителните страници в световната литература.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Хорхе Луис Борхес е роден на 24 август 1899 в Буенос Айрес. През 1914 г. младият Борхес се установява в Женева, където завършва Калвинисткия колеж. По време на престоя си в Швейцария той се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме. От 1919 г. е в Испания, където попада в кръговете на местните писатели ултраисти. През 1921 се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на различни литературни и философски издания. През 30-те години, вследствие на наследствено заболяване, зрението му започва прогресивно да се влошава, докато остава напълно сляп. Работи в Националната библиотека, от която е уволнен за антиперонистки изказвания, а при новия режим е назначен за неин директор; преподава в университета в Буенос Айрес, пътува. Започва творчеството си с поезия, но славата си на световно признат автор дължи на своите кратки разкази и литературни есета. Умира на 14 юни 1986 в Женева.