Заслужава да се прочете
Книга на великия живот
Автор: Петър Дънов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Фама |
| Брой страници | 264 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 349 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9786192180331 |
| Баркод | 9786192180331 |
| Категории | Духовни учения, Езотерика. Духовни учения, Книги |
Петър Дънов (1864-1944), наричан от последовтелите си Беинса Дуно или Учителя, е основател на философско учение, в чиято основа лежат Мъдростта, Любовта и Истината. Той е най-влиятелният български духовен водач, а идеите му намират привърженици в много страни по света.
Настоящият сборник съдържа 32 беседи, държани от Учителя при Седемте рилски езера през лятото на 1932 година, разкриващи в най-голяма пълнота различни аспекти от неговата философия.
За разлика от много книги компилации от беседи на Дънов, които са хаотични, т. е. събрани оттук-оттам беседи, тази е цялостна и завършена. Препоръчвам.
Тази книга е като Библията. Намерих отговорите на много въпроси и се чувствам щастлива.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в Османската империя, село Хадърча, днес Николаевка, Област Варна, България. Петър Дънов е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805-1865), български възрожденски деятел за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830-1918) е първият български свещеник във Варна.
На 22 март 1939 г. записва послание към учениците си, озаглавено „Вечният завет на Духа”. В началото на 1944 г., по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на Изгрева в село Мърчаево (на 24 км югозападно от София) и се установява в дома (сега музей [8]) на своя ученик Темелко Гьорев. Завръща се на Изгрева на 19 октомври 1944 г. На 20 декември 1944 г. изнася пред Общия окултен клас беседата „Последно слово”.
Градинката с гроба на ДъновНа 27 декември 1944 г. умира вследствие на пневмония.
През август 1888 г. заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране” и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина
На 22 март 1939 г. записва послание към учениците си, озаглавено „Вечният завет на Духа”. В началото на 1944 г., по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на Изгрева в село Мърчаево (на 24 км югозападно от София) и се установява в дома (сега музей [8]) на своя ученик Темелко Гьорев. Завръща се на Изгрева на 19 октомври 1944 г. На 20 декември 1944 г. изнася пред Общия окултен клас беседата „Последно слово”.
Градинката с гроба на ДъновНа 27 декември 1944 г. умира вследствие на пневмония.
През август 1888 г. заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране” и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина
