Едно от големите достойнства на Йонел Теодоряну (1897-1954) е класическият, ясен, чист език, както и интимният, задушевен тон, убеждаващ ни в неговата искреност. С описанията на природата и нравите в румънската провинция Молдова през "бел епок", преди Първата световна война, и маниера на повествованието тази красива поетична проза се родее с опусите на Алфонс Доде, Марсел Паньол, Ален Фурние, също опоетизирал света на детството. Теодоряну е безспорен майстор на диалога. А разказът му е изграден в голямата си част върху диалозите между героите. С остра наблюдателност, тънък психологизъм, непринуден хумор, с малко, но изразителни детайли той съумява по един неповторим начин да създаде цялостна представа за колорита на мястото и времето, за взаимоотноенията и характерите на действащите лица.