Път през годините. Спомени

Автор: Константин Константинов

Коментари: 0

Издател Захарий-Стоянов
Брой страници 656
Година на издаване 2015
Корици меки
Език български
Тегло 625 грама
Размери 13x20
ISBN 9789540909431
Баркод 9789540909431
Категории Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

"Път през годините" разказва за обществения и културния живот в България от първата половина на ХХ век, когато в българската култура се включва ново поколение писатели, художници, музиканти, актьори, учени, интелектуалци. К. Константинов пише духовна и социална биография на това поколение. Оживяват образите на Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Боян Пенев, Димитър Подвързачов, Сирак Скитник, Йордан Йовков, Георги Райчев, Никола Вапцаров, Владимир Василев, Елисавета Багряна и много други.
"Път през годините" на Константин Константинов е едно от най-ярките произведения на българската литература от втората половина ХХ век, свидетелство на стремежа към пълнота и цялост на цяло едно поколение строители на българската култура и литература след Освобождението.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Константин Илиев Константинов (1890–1970) е български писател и преводач, автор на разкази и пътеписи, на детска литература, както и на един роман („Кръв“, 1933). В историята на българската литература Константинов остава преди всичко с разказите си, в които най-добре се изявява пестеливият му, точен стил, умелото структуриране на сюжета и тънкият усет към психологията на героите.
Константин Константинов е роден в Сливен на 3 август 1890. Завършва Правния факултет (1911) на Софийския университет. Запознава се в Париж със символиста Николай Лилиев. Работи като съдия и адвокат.

Първите му литературни опити са от 1907. През 1914 издава сп. „Звено“ заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов. Избран за председател (1945-1947) на секция „Литература“ в Камарата за наука и изкуство и за председател (1945-1946) на Съюза на българските писатели.