Пиер и Люс

Автор: Ромен Ролан

Коментари: 2

Издател Персей
Преводач Румен Руменов
Брой страници 128
Година на издаване 2016
Корици меки
Език български
Тегло 76 грама
Размери 13x20
ISBN 9786191610952
Баркод 9786191610952
Категории Европейска класика, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Вечнозелен роман от един от ярките европейски творци на ХХ век, спечелил Нобеловата награда за литература и Голямата награда за литература на Френската академия. За пръв път в превод на български и с предговор от проф. Симеон Хаджикосев.

Пиер е млад парижанин, който обича живота и не гори със свещения огън, който трябва да пламти във всеки горд защитник на родината. Той няма специално отношение към бушуващата в същото време жестока война и предпочита да живее с настоящия момент. Когато среща Люс в метрото, а след това и край брега на Сена, двамата се влюбват и решават да забравят войната и да живеят безгрижно сред трагедията, която е около тях. Войната им изглежда напълно несъвместима с нежните чувства, които изпълват душите им. Тя обаче не им прощава това...

Книгата е забележителна с брилянтния си стил и прекрасната история, която разказва, утвърждавайки любовта, мира и хуманността. Излиза в авторитетната поредица на „Персей“ „Световна класика“, получила награда „Златен лъв“ за издателски проект с най-голяма обществена значимост, и е част от серия, подкрепена от програма „Творческа Европа“ на ЕС. Изданието е в памет на 150-годишнината от рождението на Ромен Ролан.

В предговора си към книгата проф. Симеон Хаджикосев пише: „Ролан е особен феномен в културата - той е един от последните значителни европейски интелектуалци, в чиито думи и призиви са се вслушвали не само милиони обикновени хора, но и политиците, които, както е известно, държат юздите на властта. Неговият по-млад почитател, но и близък приятел Стефан Цвайг го нарича „говорещата съвест на Европа, която е и наша съвест“.

Ромен Ролан се превръща в „говорещата съвест на Европа“ в самия разгар на Първата световна война. Ролан искрено се надявал, че разумът ще надделее над варварството и силите на злото, вярвал е и в омиротворителните възможности на Обществото на народите. „В плен на войната великият народ трябва да отбранява не само границите си, но и своя разум“. Войната той възприема не като трагедия, а като „самоубийство“ на Европа.

Този кратък роман придобива неочаквана актуалност днес не само заради 150-годишнината от рождението на автора. Две от запаметяващите се събития от отминалата година бяха разстрелът на журналистите от вестничето „Шарли ебдо“ през януари и ислямистките атентати през ноември пак в Париж, при които (при двата атентата) загинаха около 150 души, а ранените комай никой не брои, а те са в пъти повече. Сред загиналите през миналата година сигурно са били и новите Пиер и Люс, които също като тях са искали само да бъдат живи, да се обичат и да мечтаят за бъдещето. Романът на Ромен Ролан, написан стегнато и развълнувано, е предупреждение, че силите на злото никога не спят и могат да бъдат обуздани само с усилията на мнозинството, ако то застане срещу насилието, безсмислената вражда и човекоубийството. В този смисъл посланието на големия хуманист Ромен Ролан продължава да бъде актуално и в наши дни, когато човечеството е изправено пред нови и не по-малко тревожни изпитания в сравнение с времето на нашите прадеди.“

от Ели / дата: 08 фев 2016

Истинска класика! Прекрасно четиво - красиво, дълбоко, въздействащо. Препоръчвам

от Атанас Раденски / дата: 06 фев 2016

В краткия си роман „Пиер и Люс”, Ромен Ролан разказва красива любовна история, която свързва - под грохота на немски бомби - млади парижанин и парижанка. Първата световна война е декорът, който авторът използва, за да подчертае абсурдността както на обществото, така и на индивидуалния човешки живот. Младата, неопетнена любов е представена като единственият възможен отговор на абсурда, единственият начин той да бъде преодолян – но преодолян само от тези, които са способни на чиста, всеотдайна и безкористна обич.

Бидейки човек доста преживял и видял, усещам, че не мога да бъда грабнат от романтичната история. За да оправдая безразличието си, решавам, че всеки гениален разказ за чиста, всеотдайна и безкористна любов като че ли неизбежно доближава границата с кича. (Кой вярва в Ромео и Жулиета в наши дни?) Скоро обаче осъзнавам, че за Нобеловия лауреат Ролан сантименталната история е също част от декора, един силен контрапункт на войната. Създал наистина екстремен фон – война и идеалистична, невинна любов - Ролан ни предлага богати философски прозрения – за живота и смъртта, за човешкото общество, и разбира се - за любовта… прозрения, които поставени в трагико-романтичен контекст ни стимулират да мислим и възхитени да стигнем до нови идеи и просветления. Въпреки че лично за мен философските идеи са най-ценният аспект на романа, давам си сметка, че Ролан има безспорен дар за лирично писане, поради което за много читатели любовната история би могла да бъде най-привлекателен елемент на разказа.

Романът е наистина кратък – първото на български език издание на ИК „Персей“ има само 128 страници. Това включва и предговор, в който Симеон Хаджикосев ни предлага интересен разказ за Ромен Ролан, за неговото творчество и идеи. Бих ви препоръчал, обаче, като вземете книгата в ръце, да преминете направо към самия роман и да оставите чудесния текст на г-н Хаджикосев за накрая. Причината? – Предговорът разкрива поне частично действието и развръзката, та може да ви лиши от така приятната за четенето неизвестност.

Запазих си множество цитати от романа. Предлагам няколко и на вас.
- ... отвращение и ужас от бруталността, нечистоплътността, нелепостта на плодовитата и ненаситна природа – тази вечно раждаща свиня, поглъщаща своите рожби.
- През широко отворените му очи, като през отворена врата, тя влезе в сърцето му.
- Възможен ли е свободен обмен на мисли там, където не се опитват да си изяснят собствените?
- Най-достойните от мъжете запазват в душата си женската нежност, без да се срамуват от това.
- Отвращаваше го да представя мислите си пред общественото мнение (тази паднала жена), но жадуваше свободно да ги сподели с избран приятел.
- Изкуството е само мимолетна забрава на действителността.
- През младостта, когато сте влюбен в любовта, тя ви гледа с четири очи. Непостоянното сърце жадува да я вкуси навсякъде. Нищо не го препира да направи категоричен избор, защото зарята тепърва предстои да запламти.
- В големите градове, които отдалече приличат на вулкани, обвити в дима на сладострастието, се таят девствено чисти души...
- Париж е оклеветен от литературата си. От негово име говорят най-порочните.
- Да живееш означава да плащаш.
- Единственото спасение бе да не мислят, да не мислят до последната минута, надявайки се тайно, че тя никога няма да настъпи. А дотогава да не помрачават щастието си.
- Като че ли в крайчетата на тези мили, одухотворени от любов пръсти имаше, като в приказките, малки устички.
- Мисълта на Франция прилича на земята ? – страна на малки, оградени пространства. (А тогава какво да кажем за мисълта на България? – АР)
- Колкото по-малко бе убеден в дъното на душата си в правотата си, толкова по-яростно я защитаваше.
- Скоро ще се събудим през ясен, летен ден... Самите ние ще бъдем ясен, лете ден – вметна Люс.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]