През 1941 г. младият военен лекар Дориго Еванс се влюбва за пръв път. И точно тогава войната го поглъща заедно със света, в който живее, и го запраща на далекоизточния фронт, откъдето попада в ада на японски трудов лагер. Военнопленниците строят в сърцето на джунглата железен път между Тайланд (тогавашен Сиам) и Бирма – малтретирани от пазачите си, гладни, изтощени и болни, но вкопчени, за да оцелеят, в някакъв бленуван стремеж, в приятелство и спомени за родина и близки. Насред целия този мрак Дориго се крепи единствено от надеждата да се види отново с Ейми, съпругата на чичо му, с която го свързва болезнена страст, зародила се преди той да замине за фронта.

Петдесет години по-късно, попрегърбен под ореола на публичния си образ на най-прославения австралийски герой от войната, изтъкнат хирург и известен с похожденията си бонвиван, той с удивление размишлява над своята одисея и, проклинайки лъжовността на спомените, се мъчи да намери отговор на въпроса как и защо е стигнал дотук. „Тесният път към далечния север” – заглавието неслучайно е заимствано от прочутия с метафоричните си духовни обобщения пътепис на японския класик Мацуо Башо – е увлекателно поднесено пътешествие в лабиринта на човешката душа в търсене на смисъла и любовта.