Преди да бъде символ, маската е била една реалност. Преди да бъде израз на едно философско, етично мислене и на познанието на една психология, тя не е била нищо повече от една реална вещ, изобретена от човека, най-напред за да облекчава неговото съществуване, после да въплъщава в себе си огромния и невидим свят, който го заобикаля. Така че маската има две измерения - едното обективно реално, "отдадено" на външния свят, на света на природата, и другото субективно, отправено към човешкото общество и интимния свят на душата. И този двойствен живот на маската, която разкрива двойствеността на човека, продължава от хилядолетия. Както и да разглеждаме "службата" на маската между тези две нейни функции, ние не можем да не видим общото и взаимно зависимото между тях, което ни дава това общо определение - маска.
Под какъвто и ъгъл да я разглеждаме, ние винаги стигаме до нейната естествена сфера - театъра, театралните представления. И ето че дори без да искаме, когато се замислим върху прастарата маска, ние неволно започваме да мислим исторически и да разглеждаме развитието на маската и като реалност, и като символ. Това значи да разглеждаме еволюцията на театъра, едновременно да боравим с исторически и естетически категории. Всъщност, говорейки за маската, ние говорим за театъра, говорейки за театъра, ние говорим за актьора, говорейки за актьора, ние говорим за човека, за човека като израз на една обществена действителност, постепенно превръщана в художествена реалност. /Любомир Тенев/