„Ти си като майка си“ – думи, които будят щастие в някои жени и пълен ужас в други. Неизменно ли е всяка дъщеря да се превърне някой ден в майка си и дали стремежът да стане точно противолопожната жена няма да й изиграе лоша шега?
Известната френска психоаналитичка Вероник Моралди се опитва да отговори на тези въпроси и показва, че независимо дали дъщерите го признават, или не, майките играят огромно влияние върху техния емоционален, социален и дори сексуален живот.
Защото всяка жена се формира като личност, отъждествявайки се или противопоставяйки се на майката – тя винаги е матрицата. Майката носи огромна отговорност, защото предава на дъщерята идентичността и, още по-важно, стойността, която по-късно момичето само ще има за себе си. За да е уверено в живота, то трябва да е получило одобрението на майката. В противен случай ще се лута в безкрайно търсене, което може да го отведе по пътя на нещастни връзки и несполучливи приятелства.
Това е задължителна книга за всяка жена – защото дори да не е (все още) майка, всяка жена е дъщеря. Но тя е и за съпрузите, партньорите, бащите, синовете, братята, защото те, дори и не по свое желание, са актьори в безкрайната пиеса майка-дъщеря.

Вероник Моралди е родена в Ница през 1963 г. Учи философия, класическа филология и право, но след това се насочва към психологията. Обучава се при светилото в социалната психология Жак Саломе, създател на свързващата комуникация и основател на емблематичния център по човешки отношения. Моралди следва социална психология в университета и успоредно с това участва в семинари и стажове по психогенеалогия, фамилна констелация, телесна терапия и др. Авторкa е на „Майки и дъщери“, „Майки и синове“, „Бащи и дъщери“, „Не се страхувайте да възпитавате тийнейджърите“ и др.

Ключови думи: Вдъхновение за пролет