Четирите повести на Н. В. Гогол, събрани в “Миргород”, са публикувани за пръв път в отделно издание през 1835 г., а през 1842 г. намират място във втория том на събраните съчинения на писателя. Сборникът носи името на градчето, разположено в сърцето на Украйна, където Гогол прекарва младостта си. Авторът пише тези текстове, след като се установява в Санкт Петербург. Той се чувства зле в столицата, която му се струва враждебна и безчовечна, и изпитва силна носталгия по родния край.

Повестите в “Миргород” се основават на украинския фолклор, счита се, че прототипите на някои от персонажите са хора близки на писателя. В тях Гогол ни разказва за живота и бита на украинските селяни и казаци и дребното дворянство, рисува ярки картини от тамошната природа, включва елементи на фантастика, разсмива ни с характерния си лукаво-ироничен хумор. Художественото мислене на Гогол в “Миргород” е дълбоко исторично, а авторовите прозрения за хода на човешкия живот са валидни и днес.