Бел Ами

Автор: Ги дьо Мопасан
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 4

Издател Апостроф
Преводач Димитър Бабев
Брой страници 351
Корици меки
Език български
Тегло 309 грама
Размери 14x21
ISBN 9789542962373
Баркод 9789542962373
Категории Европейска класика, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Роман образец за човешките нрави и съдби

Изумителен разказ за перипетиите, през които минава всяка влюбена душа. Епопея за любовта и нейната разрушителна сила. Роман, подобен на притча, която учи, възпитава и проследява, че животът е една стръмнина. Докато се изкачваш, гледаш към върха и се радваш, но когато стигнеш върха, веднага забелязваш зеещата пропаст и може би това е краят.
Мой скъпи приятелю, за мен влюбеният се заличава от списъка на живите хора. Той оглупява, става идиот, а и нещо повече – става опасен. С мъже, които са влюбени в мен или се преструват, че са такива, аз прекъсвам приятелските връзки – първо, защото са смешни, и второ, те са опасни като бесните кучета. Затова, докато мине тази тяхна болест, ги държа далеч от себе си. За вас любовта е нещо като насищане, а за мен тя е средство, средство за сближаване на душите, което мъжете не признават...

от Фентъз / дата: 07 апр 2016

Преводът е старият, доколкото разбрах. Само тая цена 14.99лв. как я свормирахте. Интересно ми е просто, превод ли платихте, права ли...За справка, старото издание на Захари Стоянов с твърди корици е на 15лв. Кажете ми, вашето с какво заслужава парите ми?

от Фен на Сиромахов - зодия Козирог до 2 / дата: 06 апр 2016

Мхм. Бълг. издателства са специалисти в тоя тарикатлък - вместо да купуват права за нови книги, преиздават за пореден път стари с уж нов превод ( гаче ли с тоз нов превод се изменя тотално смисъла на текста...). Уелкъм ту Бългериа...

от Мария / дата: 06 апр 2016

Нов превод ли е?

от Луиза Цветанова / дата: 05 апр 2016

Налудничава корица!!! Защо така се подигравате с класики като тази (а и не само нея)????
Щеше да е жалко ако не беше тъжно ... :(((( Един от любимите ми романи, издаден ... булевардно!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Ги дьо Мопасан е роден вероятно в Chateau de Miromesniel, Диеп, на 5 август 1850 г. Произлиза от стар лотарингски род, който се преселва в Нормандия около 18 век. Неговата майка Лор дьо Поатвен е високообразована и изтънчена дама, която обаче не може да търпи непрекъснатите любовни авантюри и изневери на своя грубоват съпруг. Затова през 1860 г. го напуска. След това посвещава целия си живот на възпитанието и образованието на двамата си сина Мопасан и по-малкия му брат Ерве. Мопасан е записан в семинарията на градчето Ивто, но скоро след това е изключен от там. Завършва средното си образование в най-реномирания лицей на Руан. През 1869 Мопасан започва да изучава право в Париж. Скоро, на 20-годишна възраст, се записва доброволец в армията по време на Френско-пруската война. Между 1872 и 1880 г. започва да работи като дребен чиновник първо в Министерството на Морските Работи, после в Министерството на Образованието. Занимава се с журналистика, предприема далечни пътувания като репортер и се сближава с дългогодишния приятел на семейството Флобер. Увлича се по астрономията и естествените науки.

Мопасан прави дебюта си като поет с Des Vers - Стихове (1880 г.). По същото време той публикува своя шедьовър Лоената топка (1880 г.) в сборника Soirues de Medan - Медански вечери (1880), който е редактиран от Емил Зола. През 80-те години на 19 век Мопасан пише около 300 кратки разказа, шест романа, три пътеписа, и един сборник с поезия.

Разказите на Мопасан са безпристрастни и понякога комични. Обикновено те са изградени на основата на всекидневните ситуации в бита, като по този начин Мопасан разкрива скритите страни на хората.

Една от най-известните творби на Мопасан e Бел Ами (1885 г.), в която се разказва за един безскрупулен журналист. Пиер и Жан (1888 г.) е психологична скица на двама братя, а най-страховития му разказ е Le Horla - Орла (1887 г.), в който е обрисувана лудостта и самоубийството.

Мопасан се заразява от сифилис още в 20-те години на своя живот. Болестта предизвикала умствено смущение у Мопасан, като това може да се види в неговите кошмарни разкази, които имат много общо със свръхестествените проникновения на Едгар Алън По. Брат му,който е лекар, умира в болница за умствени смущения.

Мопасан прави опит за самоубийство на 2 януари, 1892 г., когато се опитва да пререже гърлото си. След тази случка той е приет в известния частен приют за луди на доктор Бланш в Париж, където умира на 6 юли 1893 г.