Към читателят, критикуващ преводите на Венцеслав Константинов - може ли да видим вашия превод на споменатата от Вас творба и да направим съпоставка ?
Стъкленият човек
Автор: Ерих Кестнер
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Книгомания |
| Преводач | Венцеслав Константинов |
| Брой страници | 272 |
| Година на издаване | 2016 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 312 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191950881 |
| Баркод | 9786191950881 |
| Категории | Повести и разкази. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Най-силно чувство за хумор имат тъжните хора. Ерих Кестнер е поет, разказвач и детски писател, в чиято ведра усмивка винаги трепти малко тъга. Носител е на престижните награди за литература Георг Бюхнер и Ханс Кристиан Андерсен и независимо дали пише за деца или възрастни, винаги се уповава на чувството си за хумор. Тази негова дарба се усеща в сборника с кратки разкази „Стъкленият човек“. Събраните над 40 невероятни истории за пътешествия, за остроумни лъжи и любов са писани през 20-те години на ХХ век и следвоенното време – много от тях са публикувани само във вестници, сега за първи път се поместват в колекция и се представят в превод на български език.
За Ерих Кестнер формата на разказа е поле за експериментиране, което съумява да прекоси по находчив и забавен начин. Изпробва нови начини на разказване, огласява непознати тонове и така възниква една неподозирана необузданост, която превръща четенето в истинско приключение. Този непознат досега Кестнер ни позволява да надникнем в неговата писателска лаборатория и да ни увлече в празник на четенето с незабравими образи и смайващи истории.
много ви благодаря за изразеното мнение. и аз много се дразня от лоши преводи, които напоследък, уви, често се срещатл предпочитам второ качество хартия, на качествено съдържание. ще внимавам вече с това издателство.
Да, за превода на Стоевски говорех. Именно той си е свършил добре работата в категориално, т.е. смислово отношение е успял да пре-веде смисъла, а не да преведе думите.
До коментар 2:
Аз също казах, че е хубаво да имаме множество преводи, не бързайте веднага да ме обвинявате в тоталитаризъм на смисъла. Въпросът ми е: Нужно ли е всеки да се упражнява в превод, защото изпитва потребност?
Относно Алианс 90 и нещо си, както им е истинското име на Книгомания. Нямам против тях, но преводните им книги, свързани с математика и изкуство, са слаба работа с надута цена. Единственото хубаво в тях е визията им. Но книгата НЕ е само дизайн, нали? Иначе книгите на Книгомания - за шоколада, почивките, виното, мъфините и т.н. изглеждат като естетически продукт блестящо. Бих си пожелал и други да издават като тях, но зад лъскавото да има и съдържание, а не опити за превод...
Ние издаваме само един превод на творбата, под заглавието "Метаморфозата", превод на Димитър Стоевски. Има го и в отделно издание, и в сборника "Избрано".
Не разбирам какво значение има кое издателство издава даден автор. До колкото съм информиран горепосоченото издателство е доказало себе си в издаване на стойностни книги, с много високо качество и професионализъм. Скоро пуснаха два великолепни сборника от български автори, а този с неиздавани разкази на Ерих Кестнер е голямо попадение. Що се отнася до превадача Венцеслав Константинов - едни го харесват, други не, но той е доказал какво може и благодарение на него поколения читатели са се докосвали до върховете на немската литература. Както има Шекспир в превод на Валери Петров, Александър Шурбанов, Кирил Кадийски - всеки има право да избере този, който му харесва. Специално обръщам внимание за Метаморфози на Кафка - това са само издания на Фама.
Първоначално много се зарадвах, когато видях ново издание на Ерих Кестнер. Емоцията спадна, когато видях, че го издават от Книгомания и тотално се разочаровах след като видях името на преводача - Венцеслав Константинов!!! :((
Ще дам един пример, защо НЕ харесвам преводите му, които в един категориално-смислов прочит са напълно погрешни. Изданието на т.нар. "Метаморфоза" на Кафка съществува в две издания. Едното на Фама, не помня вече преводача, а друго на Сиела в превод на "великия" Константинов. Какво да кажа, там заглавието е "Преображението", прочитът е изцяло в една християнска традиция, в една религиозна интерпретация. Защото Венцеслав Константинов все пише едни текстове, в които парадира колко знае, искам само да го попитам: "Защо, г-н Константинов, не се запознахте с текста на Валтер Бенямин за Кафка, за да видите, че вашият прочит е неправилен?".
Разбирам, че трябва да съществуват преводИ, а не превод, че има прочитИ, а не прочит, но за себе си избягвам да купувам опитите от страна на Константинов. Съжалявам!
Успех на изданието все пак!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Ерих Кестнер (на немски: Erich Kastner) (1899-1974) е един от най-четените немскоезични писатели на XX век - лирик, белетрист, сценарист и сатирик, автор на популярни книги за деца.
Роден е в Дрезден в Кралство Саксония и израства в дребнобуржоазна среда, в семейството на майстора-седлар Емил Кестнер и домашната прислужница Ида Аугустин. По-късно майка му работи като фризьорка, за да подпомага семейния бюджет. През целия си живот Ерих запазва най-нежно отношение към нея.[1]
През 1913 г. постъпва в педагогически колеж в Дрезден, но напуска през 1916 г., малко преди да завърши своите учения. В 1917 г., още ученик, Кестнер е мобилизиран и като артилерист участва в Първата световна война. Завършва гимназия с отличие и получава за това "Златната стипендия на град Дрезден". Следва литература, история, философия и театрознание в Лайпциг, като дори успява да защити докторска дисертация. После се преселва в Берлин, сътрудничи на редица вестници със стихотворения, репортажи и рецензии и си създава име на блестящ хуморист и сатирик, както и на проникновен писател за деца.
След края на Втората световна война Кестнер отива в Мюнхен, където заедно със завърналите се от емиграция приятели основава литературното кабаре "Ди Шаубуде" - за него написва множество песни, оформили модерния немски градски шансон.
Роден е в Дрезден в Кралство Саксония и израства в дребнобуржоазна среда, в семейството на майстора-седлар Емил Кестнер и домашната прислужница Ида Аугустин. По-късно майка му работи като фризьорка, за да подпомага семейния бюджет. През целия си живот Ерих запазва най-нежно отношение към нея.[1]
През 1913 г. постъпва в педагогически колеж в Дрезден, но напуска през 1916 г., малко преди да завърши своите учения. В 1917 г., още ученик, Кестнер е мобилизиран и като артилерист участва в Първата световна война. Завършва гимназия с отличие и получава за това "Златната стипендия на град Дрезден". Следва литература, история, философия и театрознание в Лайпциг, като дори успява да защити докторска дисертация. После се преселва в Берлин, сътрудничи на редица вестници със стихотворения, репортажи и рецензии и си създава име на блестящ хуморист и сатирик, както и на проникновен писател за деца.
След края на Втората световна война Кестнер отива в Мюнхен, където заедно със завърналите се от емиграция приятели основава литературното кабаре "Ди Шаубуде" - за него написва множество песни, оформили модерния немски градски шансон.
