В романа "Безмайчинство" изстраданата болка преминава в мощно обвинение, в копнеж по майката, в песен на самотата и вопъл за обич. В Германия романът „Безмайчинство“ се превърна в събитие, за него авторът получи наградата „Ингеборг Бахман” през 2010 г.

Книгата започва с едно пътуване в снега. Когато момчето е на две години, е било изоставено от майка си, бащата вече бил изчезнал. Тя заключила в жилището двете си деца – момчето и по-малката му сестричка. Заминала на Запад, а след 1961 г. Берлинската стена я отделила безвъзвратно от миналото й. Осиновявано неуспешно два пъти, на третия път момчето се приспособява. На 18 години ще научи, че има сестра, а когато е на 50, след падането на Стената, ще срещне майка си. Три години се измъчва, преди да се реши на тази стъпка.

Романът на Петер Ваверцинек не предлага подредена хронология, потъваме в спомените, в образите на миналото на една неуравновесена душа. Езикът се сменя – от реалистичен разказ до мечтания, от лирична поезия до гневно обвинение. Сред тях – прозиачни съобщения за убийства и мартретиране на деца.

Тази „ужасно немска история“, както я нарича критиката, разказва още за живеенето в детски дом по време на тоталитаризма, за едно почти случилото се бягство през границата, когато героят е войник, за провинциалния застой през 60-те в ГДР, за младежките опити за освобождение, рок музиката, джинсите, първите увлечения.