Хрониките на Клифтън Т.7: Той бе човек

Автор: Джефри Арчър

Коментари: 0

Издател Бард
Преводач Венцислав Божилов
Брой страници 480
Година на издаване 2016
Корици меки
Език български
Тегло 359 грама
Размери 13x20
ISBN 9789546557193
Баркод 9789546557193
Категории Трилъри, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

„Той бе човек“ започва с изстрел, но кой е дръпнал спусъка, кой остава жив и кой умира? В Уайтхол Джайлс Барингтън научава истината за жена си Карин от секретаря на кабинета. Шпионин ли е тя, или пешка в една по-голяма игра?

Хари Клифтън се заема да напише най-големия си роман, а съпругата му Ема получава неочаквано обаждане от Маргарет Тачър, която й предлага нова работа.

Себастиан Клифтън става председател на борда на „Фартингс Кауфман“. Талантливата дъщеря на Себастиан и Саманта - Джесика, е изключена от училището за изящни изкуства „Слейд“.

Междувременно лейди Вирджиния се кани да напусне страната, за да избяга от кредиторите си, но херцогиня Хартфорд умира и тя вижда поредната възможност да изплати дълговете си и най-сетне да победи Клифтън и Барингтън.

Катастрофален поврат на съдбата превръща живота на семейство Клифтън в трагедия, когато един от тях получава шокираща диагноза, която ще хвърли в смут всички.

„Той бе човек“ е завладяващата последна част от „Хрониките на Клифтън“ – поредица от седем романа, които станаха бестселъри по целия свят.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Джефри Хауърд Арчър, роден на 15.04.1940 г., е преуспяващ автор на редица известни романи. Роден е в Лондон. След завършване на училище участва във военни трейнинги, работи като полицейски сътрудник, а по-късно работи и като учител. Спечелва място в колежа Бресъноус, Оксфорд. Там му се предоставя възможността да учи една година за получаване на диплома, за която по принцип са необходими три години. Въпреки това не завършва Оксфорд. Докато е в университета, се справя доста добре със спорта, дори участва в състезания. Среща съпругата си Мери, която е била повече от отлична студентка. Вярва се, че тя има заслуга за най-преуспелите му романи. По-късно започва кариера в политиката като съветник в Лондон. На 29 години е избран за член на парламента за графството Линкълн. По-късно е обявен за най-младия член на парламента. През 1974г. Арчър задлъжнява след като става жертва на измама в проекти, обвързани с канадската компания. По време на изборите през 1947г. той се отказва от членството си в парламента и се връща към писането на романи. Първият му роман “Нито пени повече, нито по-малко” е бил изключително успешен. Но “Кайн и Авел” става неговият най-продаван роман, достигайки първа позиция в класацията на Ню Йорк Таймс. Малко по-късно е екранизиран в няколко телевизионни серии. Следващото важно нещо в живота му е закупуването на Vicarage, Grantchester, къща свързваща се с Рупърт Бруук. Кариерата му на политик преуспява още повече, когато става добре познат със своите книги. Той става заместник председател на Консервативната партия на Маргарет Тачър и 1992г. му е връчена титлата за благородник от Джон Старши. През 1999г. е избран от партията за кандидат за кмет на Лондон, но е принуден да се оттегли от състезанието. През неговата по-късна кариера той бил анкетиран от журналиста Майкъл Крик, известен като негов неофциален биографист. Юли, 2001 г. Джефри Арчър бил обявен за лъжесвидетелстване и изопачаване на истината. Това било във връзка с клеветата от 1987г. че е получил ?500,000 обезщетение от известна личност, която заявила, че той имал сексуални взаимоотношения с проститутка. Въпреки че спечелва делото, разкритието, че си е измислил алиби, води по-късно до убеждението, че е лъжесвидетелствал. Тези последващи събития хвърлят съмнения в публичното пространство в правотата на решението по случая. Най-необмисленото в случая е, че измисля алибито си на грешна дата. Осъждат го на 4 години затвор, а през месец юли, 2003г. е пуснат условно. Благородническата му титла е отнета и би могла да бъде върната не по-късно от 2005