Начо Христосков е завършил българска филология. Работил е като нощен възпитател, организатор в сферата на културата, билд-редактор, организатор маркетинг и реклама, преподавател. От 1992 до 2001 г. е бил директор на издателство "Христо Г. Данов", Пловдив. Бил е безработен и преди, и след 10.11.1989 г. До 1990 г. не му е издавана книга. Автор на книгите: "Дъх на ягоди, полъх на любов и телеграма" (сб. разкази, 1990), "Подхвърлянето" (роман, 1995), "Слънчевото куче" (новели, 2000), "От пролуката до гроба" (сб. разкази, 2010), "Разкази за Иван" (сб. разкази, 2013), "Последното писмо до Бог" (сб. разкази, 2013). Участвал е в Международни писателски срещи в Германия, превеждан е на немски език. Живее и работи в Пловдив, председател на Дружеството на писателите в същия град.

Еди-кое си училище, в еди-кой си град... В него всемогъщата Директорка царства безпощадно, край нея кръжат послушната Помощник-директорка и подмазвачът Младия информатик... Тук властват Правилникът и разпоредбите, които Директорката може да извърта така, че нищо да не попречи на кариерата й...Пък и Депутата, Кмета и Инспекторката са нейни хора... Учителите мълчат, слушат и се страхуват...
Отвъд служебните маски всеки има своята човешка драма, с която се бори или примирява. Или се опитва да прикрие...
Учениците виждат всичко. Училището може да ги подчини, но дали ще успее да смаже критичността и несъгласието?...
Еди-кое си училище, в еди-кой си град... Дали не е училището във вашия град?...