Петер Вер­хелст (*1962) е фла­ман­д­ски рома­нист, поет и дра­ма­тург, роден в Брюж. Носи­тел е на мно­жес­тво лите­ра­турни отли­чия, сред които „Злат­ната сова“ за най-ори­ги­нална лите­ра­турна творба на нидер­лан­д­ски за романа си „Тон­г­кат“ (2000) и наг­ра­дата „Хер­ман де Конинк“ за пое­зия (2015). В едно свое интервю Вер­хелст зая­вява: „Моята задача е да уча чита­теля на неси­гур­ност, да му раз­к­ри­вам нес­та­бил­ността и несъс­то­я­тел­ността на реал­ността“.

„Тон­г­кат”, този «раз­гул от раз­кази», е кул­това книга в Бел­гия. Ней­ните пос­ла­ния зву­чат повече от акту­ално на фона на мощно раз­вих­ри­лия се теро­ри­зъм. В нея се сре­щаме не само с кра­со­тата на при­каз­ката и иди­лич­ния мит, но и с изна­чал­ната жес­то­кост, при­съща на човеш­ката при­рода. Ярките сюр­ре­а­лис­тични образи, преп­ли­та­щите се исто­рии, вре­мена и мис­те­ри­озни пер­со­нажи, пора­зи­тел­ните, почти физи­чески усе­ща­ния, сме­си­цата от ужас и неж­ност, които буди, пос­т­мо­дер­ната окраска, я пра­вят трудно опре­де­лима жан­рово, но затова пък силно въз­дейс­т­ваща книга. Никой не може да остане без­раз­ли­чен към Тон­г­кат, блуд­ни­цата на езика.