Ще бъда безмилостен. Ние затова учим литуратура в университета, затова сме магистри, затова можем да отвеем плявата от зърното. Защото вече не съществува литературна критика и всеки започна да издава записки от тоалетната. Моши моши, редактори, като махнете корицата на книгата какво е това японско нещо?
И ще продължа с втората книга на авторката...Мурата.
Това е втората, неудобна за разказване, неповесвователна книга на българката... Мурата. Не се споменава нито едно японско име, нито едно японско място и интересна случка. Имам чувството, че това е разказ на една странична зрителка "МАИКО", която е обърнала гръб на емоциите. Гледайки я от екрана на глупавото сутрешно предаване в 9.30, с каменната физиономия на Буда от Камакура и почти същата стойка, си дадох отговор на въпроса - защо тази Мурата сан иска да пише. Тя го каза сама - защото и домашните й близки, съпруг и деца и снахи ...не я забелязват. Не й обръщат внимание. Особено лапнишараните от предаването.... Но сега, ние вече й обръщаме внимание. А като напише и книгата Мани-мани България, ще я оценят и в Япония. Г-жо Уки-уки, до Япония се пътува с кораб - не по въздух.......