от Ваня Хинкова / дата: 07 юни 2020

Браунови движения

(маршрут на нетрайното)

Тя пие вода от всички градски чешми,
снима се до статуята на лудия,
храни черните котки, гали рижите
провира се под летния дъжд -
все по-сама, все по-жена,
все по-фатална.
Нехайна към всичко,
принадлежаща на всичко, тя –
криле, вятър и стапяща се сянка,
тънка като лунен сърп в края на лятото
достига без вяра и без угризения
светлия предел на тъгата си.

Ина Иванова

от Ваня Хинкова / дата: 30 апр 2020

АПРИЛ

само два дни в края на седмицата
вали черешов цвят и вятър сладни
върху връхчето на езика

седят на прага момчетата
пръстите им трескаво усукват
фин тютюн и пролет с филтър

и се вдига небето високо-високо
и едно черешово листенце заблестява
като тайна любов

докато

сладка като ветрец
те приближавам

Ина Иванова

от Ваня Хинкова / дата: 29 апр 2019

ВНЕЗАПНО

тъй както разцъфтява мак
тъй както се разпуква нарът
тъй както кръв избива
по тънките ръкави на неверието
пусни я да си иде
пусни я да си иде
защото
преминала е сладостта на всичко
а всяка рана заздравява някак

(Ина Иванова)

от Ваня Хинкова / дата: 15 дек 2016

САМООТБРАНА ЗА НАПРЕДНАЛИ

започва с нещо малко
нова пукнатина на любимата чаша
необратимото порастване на децата
избледняването на хартиените снимки
на които си непълнолетен
настъпващия мирис на влага и хоросан
на тлен и тайна радост
свят който се свива вместо да се остави
на нейно величество ентропията

ироничното осъзнаване
че искаш да пишеш само с малки букви
с все по-малки все по-кръгли
като синапеното от онази притча каква беше
светът е самоотбрана за напреднали
казваш си
преди да признаеш че вече не вярваш
дори в удивителния нов вкус на отчаянието

ето тогава пиши

(Ина Иванова)


Дългото поетично мълчание на Ина Иванова беше възнаградено с думи, които си заслужават да бъдат прочетени, чути и разбрани.

Ина, благодаря ти за тази книга, в която със своите "малки букви" остави в сърцето ми големи следи!!!