Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„Моля, направете списък на всички вещи, без които не можете.“

Така започва динамичният психологически трилър „Момичето преди“, който наистина ме грабна и не оставих от началото до края. Историята в него е като нож с две остриета. Тя отваря дълбок прорез в изкривените съзнания на героите си и разкрива на читателите дълбоко пазените им тайни.
Повествованието се движи в две времеви линии – Сега: Джейн и Преди: Ема.
След като са обрали предишния им дом, Ема и приятелят ѝ Саймън си търсят нова квартира. Бюджетът им е ограничен и всичко е или в ужасно състояние, или прекалено скъпо, докато агента не им показва Фолгейт Стрийт 1. Въпреки, че Саймън се двоуми, Ема е убедена, че точно тази къща е за тях – правилата я карат да се чувства в безопасност. Тя иска да преоткрие себе си, да въдвори ред в живота си, да се промени. И къщата започва да я променя...
След огромна загуба, Джейн си търси ново жилище. Тя иска да започне живота си наново и се надява Фолгейт Стрийт 1 да ѝ помогне, но скоро започват да се случват странни неща и тъмните тайни на къщата започват да излизат наяве...
Едуард е собственик и архитектът, проектирал Фолгейт Стрийт 1. Стилът му на живот е минималистичен, аскетичен на моменти. Ако не си перфектния наемател, той няма да ти позволи да живееш в къщата му. Жаждата му да контролира не знае граници и све пак някои хора са привлечени от гения му... Но кой е Едуард наистина? И какво се случва с тези, които нарушават правилата?
И така, бихте ли искали да живеете във високо технологична, супер модерна къща, с изчистен, минималистичен, дори аскетичен дизайн и то срещу символичен наем? Много внимавайте какво ще отговорите, защото има една уловка. Наемателите са задължени да спазват определен списък с правила... повече от двеста, за да сме по-прецизни. Освен това собственикът е меко казано претенциозен, а заявлението за наемане – ужасно дълго и пълно със странни въпроси, като например: „Ваш близък споделя, че е прегазил човек, докато е шофирал пиян. Това го е накарало да откаже алкохола завинаги. Чувствате ли се длъжни да докладвате случая на полицията?“. Но дали наистина си струва да живеете в тази къща, където навсякъде има скрити джаджи? Където чистачът идва всяка седмица, светлината, температурата, дори душа се настройват според предпочитанията ви? Където самия въздух, струва ви се, ви действа успокояващо заради специалните ултразвукови вълни? Само не забравяйте правилата! Без промени! Без килими! Без цветя! Без украси! Без домашни любимци! Без книги! Без деца!
Макар че преплитането на „преди“ и „сега“ леко ме обърка и на моменти трябваше да се връщам и да препрочитам някои части, книгата ми хареса. Чете се бързо и леко, и в един момент наистина ти бърка в мозъка... Поуката: Внимавай какво си пожелаваш! (Малко банално, но винаги актуално) Следващият път, когато ти предложат нещо подозрително изгодно, го обмисли добре, защото парен каша духа!


P.S. Правилото за книгите крайно ме стресира...