Тая земя, оная земя

Автор: Иванка Могилска

Коментари: 3

Издател Жанет-45
Брой страници 176
Година на издаване 2017
Корици меки
Език български
Тегло 244 грама
Размери 14x20
ISBN 9786191863020
Баркод 9786191863020
Категории Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

„Тая земя, оная земя" е книга за миговете. За всичко, което може да се случи между две съседни секунди. За чувствата, които приглушават нюансите си заедно със слънчевата светлина, пълзяща по стената в топъл следобед. За ярките, макар и понякога неосъзнати прозрения. За острите безпричинни чувства, след които всичко се променя, макар че нищо не се е случило.

Разказите на Иванка Могилска са очарователни със своята крехкост и краткост. Тяхната формула е – обикновени герои в обикновени обстоятелства посрещат най-яркия миг от живота си без предупреждение, а после дълго гледат след него. Разкази на ръба между ежедневното и магичното, топли, туптящи, живи, с въздействие, което после дълго отшумява в читателя.“

Мария Донева

от Ваня Хинкова / дата: 26 юни 2019

"Дори децата не искаха да влизат в лодката, за да си играят на мореплаватели. Предпочитаха да се катерят по близкия чакълен насип и да се преструват на корабокрушенци.

Смокините падаха с разцепена от тържествуващ вик уста право в нея, без да знаят, че това е краят на краткия им живот. Не подозираха, че никой няма да ги събере, да ги изяде с примижали от сладост очи или да ги свари на сладко..."

Из "Черният лебед от улица "Бриз"
Великолепна Иванка Могилска!

от Ваня Хинкова / дата: 23 апр 2018

Много искам да Ви кажа две думи за тази книга. Малка книга с малки разкази за малки хора. Докато я четях, си представях всички тези тъжно-смешни, поетично-прозаични истории като черно-бели снимки, разхвърляни из студиото на фотографа-живот, уловили за миг неуловимото шептене на душите, които се крият в тях. От дете вярвам в това, че всеки носи в себе си по една "тайна градина". Историите на Ваня Могилска разказват точно за тези тайни градини в хората – невидими за другите, но истински за тях самите.

За самата Ваня няма да Ви говоря. За мен тя е един чуден колекционер на хора и случки, подслушвач на приказки, крадец на мигове и сърца. Обичам да ми говори, докато (я) чета. Да чувам напева на гласа й, да заспивам на топло в прегръдките на историите й. С нея съм си някак (всякак) у дома.

Благодаря ти, Ваня, за приютяването!

от Ваня Хинкова / дата: 26 юни 2017

"Всяка сутрин между шест и седем и половина хиляди сивокоси Рапунцел се събуждат, отмятат тихо завивките и отиват в кухнята. Някои от тях правят закуска на внуците, други ронят хляб на гълъбите на балкона, слагат на котлона кафеварката или чайника. Може дори да пуснат радиото. Вътре в тях става леко течение. Затова загръщат жилетките и прегръщат с две ръце чашите с кафе или чай с много захар. Хладно им е, все им е хладно, но не знаят какво още да затворят..."

Иванка Могилска,
из сборника "Тая земя, оная земя"

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg